Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Няма проблем — отговори Форестър. — Иска ми се да можех да ти помогна повече.
Пикапът на Стюарт се пържеше на близо трийсет и пет градуса навън на паркинга. Отвори и двете врати, за да стане течение, провери зад другата предна седалка, където беше пъхнал сака си, увери се, че е на мястото си, но след това се сети за нещо, извади го и бръкна на дъното, където бе пъхнал малко използвания си старомоден мобилен телефон. Застана под сянката на една маслина, докато кабината се охлади и набра номера на дъщеря си.
— Здравей, татко. Къде си?
— Откъде знаеш, че съм аз?
— Шегуваш се, нали? Когато се обаждаш, името ти се изписва.
— Къде?
— На екранчето? Отпред? Ехо? Хайде да поиграем на друга игра — къде си?
— В Пало Алто. Разговарям с някои хора, с които е работила мама.
— За какво?
— За работата й с тях. Дали случайно някой не й е бил ядосан.
— Не трябва ли ченгетата да го вършат?
— Обаче не го вършат. И понеже реших, че няма да допусна да ме арестуват, сам се заех.
— Какво искаш да кажеш с това за ареста?
— Ами до голяма степен имам предвид стандартното значение. Няма да отида в затвора.
— Да, но… Не ми се струва, че ще те питат за мнението ти.
— Така е, знам. Затова ти се обаждам да ти кажа къде можеш да ме намериш, ако имаш нужда от мен. Имаш ли номера на мобилния ми телефон?
— Нали преди малко преговорихме това? В паметта на телефона ми. Откъде иначе ще знам, че ти се обаждаш?
— Добре. Да. Разбира се. Искам да кажа, че можеш да се свържеш с мен по всяко време, но не казвай на никого, че знаеш къде съм.
— На никого ли? Ами на адвокатката ти?
— Не. Аз ще се свържа с нея, ако се наложи.
— А на Дебра?
— Можеш да кажеш на Дебра, но не ми се говори с нея.
— Защо не? Тя се държи мило с мен.
— Знам. Тя е мил човек и се радвам, че те покани да поживееш при нея, но в момента не мога да говоря с нея, ясно? Обещавам, че ще направя каквото трябва за погребението. Но засега трябва да свърша някои неща и вероятно е по-добре да не се показвам много.
— Но ако… Ако обявят, че те арестуват, могат просто да дойдат и да те отведат.
— Ако успеят да ме намерят и точно затова не искам да казваш на никого номера ми.
— Но те може да те застрелят. Не правят ли така при съпротива по време на арест?
— Никой няма да ме застреля, Ким. Просто се спотайвам и толкова.
— Тази работа не ми харесва. Наистина не ми харесва, татко.
— Ами…
— Ами ако те застрелят, тогава какво? Първо мама, а после… Аз какво ще правя, ако…
Стюарт знаеше, че това е класическото за Ким начало на спускането по спиралата и ако той не се държеше твърдо, положението щеше да се влоши.
— Миличка, чакай малко. Двамата с теб непрекъснато ще поддържаме връзка. Обещавам ти, че няма да се съпротивлявам на полицията. Ако ме намерят, ще тръгна с тях. Но наистина трябва да го избегна. Няма да допусна никой да ме убие. Нито ченгетата, нито който и да е.
— Знаеш ли какво ми казваш, когато аз избърборя нещо подобно?
— Не. Какво?
— Прочути последни думи.
Отне му пет минути да приключи този разговор по друг начин, а не разрушително негативно, но продължи, докато дъщеря му не уважи решението му поне на думи. Обаче по време на разговора той я попита дали по-рано през деня се е опитвала да се свърже с него у дома, и тя отговори, че не е. Дебра също не беше звъняла.
Беше сигурен, че на телефонния секретар беше чул женски глас, така че трябва да е била Джина. Което означава, че вероятно имаше някакво развитие. Замисли се за няколко секунди и реши, че вероятно няма да има полза да говори с нея лично, освен това бе изчерпал силите си, докато убеждаваше дъщеря си, затова позвъни на домашния си телефон, за да прослуша съобщението, вероятно оставено от Джина.
Но не беше Джина.
— Ало, обажда се Кели Грей Ръснак от ПИ и търся Стюарт. Стюарт, не знам дали ме помниш, бях лаборантка на Карин тук. Срещали сме се няколко пъти. Чета какво пише по вестниците за теб и за Карин, но съм чела всичките ти книги и знам, че не си човек, който би наранил някого, най-малко пък Карин. Не знам, може би си вече в затвора, но още не съм чула по новините за това, а сигурно щях, така че реших да ти се обадя на домашния телефон. Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш, нещо, което се случваше тук и което доста тревожеше Карин…
19
Корпоративните офиси и лабораториите на ПИ се намираха в промишлената зона, осеяна с ниски постройки, близо до летището на Сан Франциско. Кели Ръснак явно с облекчение прие обаждането на Стюарт, но не искаше да говорят по телефона. Стюарт я убеди да си вземе почивка и да се срещнат след половин час в „Хънгри Хънтър“, ресторант близо до магистралата в Сан Бруно, на десетина минути от работното й място.