Измамата на краля [bg]

— Сиви са — установи той.

Антрим не каза нищо, оставяйки мълчанието да свърши своето. И това се случи.

— Майка ми се е срещала с теб?!

Той кимна.

— Но и на теб не е казала нищо, нали? — Гари бе шокиран.

Антрим поклати глава.

— Не и до онзи момент в мола, в който те зърнах с очите си. След това отидох в службата й и я притиснах. Така разбрах истината.

— Нищо не ми каза за това — каза Гари.

— Страхувам се, че не е искала ние с теб да разберем каквото и да било.

— А ти как успя да откриеш мен и баща ми? — попита момчето. — Как изобщо се озовахме тук?

Нямаше начин да му каже истината. Че беше наблюдавал него и майка му, че беше уредил Малоун да придружи Иън Дън до Лондон.

— Едно от онези щастливи съвпадения, които се случват в живота — отбеляза той.

Разбира се, нямаше как да му каже, че Норс и Дивийн работят за него, а „отвличането“ на Гари беше фалшиво, организирано не само за да се срещнат баща и син, но и за да накарат Малоун и Гари да изпитат чувство на благодарност. Естествено, хората му трябваше да хванат и Иън Дън. След бягството на хлапака му се наложи да нанесе известни корекции в плана си. Насочени главно към поддържане интереса на Малоун.

— Аз съм родният ти баща — обяви той.

Гари не знаеше какво да каже. От известно време насам се опитваше да преглътне факта, че друг мъж е причината за появата му на този свят. Искаше да знае кой е той, но майка му упорито отказваше да каже истината.

А сега този мъж стоеше пред него. Дали обаче е истинският?

Явно съмнението се беше изписало на лицето му, защото Антрим сложи ръка на рамото му и каза:

— Има един сигурен начин да се уверим дали е така. ДНК тест.

— Може би наистина трябва да го направим.

— Предвидих този отговор — кимна Антрим. — В офиса имам тампони. Леко потъркване в устата ще бъде достатъчно. А в града има една лаборатория, която ще свърши останалото.

— Но ние и двамата знаем какви ще бъдат резултатите, нали?

— Разбира се — кимна Антрим. — Лицето ти, очите, фигурата… Те са моите. А и майка ти си призна. Но аз искам да отстраним и най-малките съмнения.

Гари не беше подготвен за това. Може би защото вече беше стигнал до заключението, че никога няма да срещне истинския си баща.

— Какво ще правим сега? — попита той.

— Ще се опознаваме. Досега не сме имали този шанс.

— А татко?

— Ще му кажем, когато се върне.

По някаква причина момчето се притесняваше от един такъв разговор. Чувстваше се странно. Двама бащи. Всеки от тях различен.

Антрим отново усети безпокойството му.

— Не се тревожи. Котън изглежда свестен човек. Може би и той ще изпита облекчение.

Може би.