Измамата на краля [bg]

Въпросът с Котън Малоун продължаваше да е на дневен ред. Той беше наблизо и би могъл да заздрави позициите си още преди момчето да възприеме новата ситуация.

Това не биваше да става.

Антрим се надяваше, че след този разговор Гари ще започне да си задава въпроси. А неговата задача беше да му внуши, че и баща му носи известна отговорност за случилото се. Обработено както трябва, момчето можеше да насочи гнева си към Котън Малоун. А това щеше да улесни възприемането на онова, което Антрим беше планирал.

— Трябва да се обадя по телефона — рече на глас той. — Чакай ме тук, ще се върна след няколко минути.

Гари остана сам. През прозореца се виждаха масите, отрупани с книги и компютри. Нямаше представа за какво е всичко, но усещаше, че е важно. Какво ли прави баща ми, запита се той. Надяваше се, че проблемите на Иън не са много сериозни.

Майка му беше категорична, че не желае истинският му баща да се превръща в част от живота им. Но без да посочи причини.

Което го объркваше още повече. Блейк Антрим му се струваше свестен човек. Който доскоро не беше подозирал истината, като всички останали. И който се беше задействал веднага след като бе узнал всичко. А това означаваше много.

Но какво трябваше да направи самият той? Беше получил неочакван шанс. Защото имаше куп въпроси към Антрим и баща си. Кои бяха най-важните? Щеше ли майка му да се обвърже с друг мъж, ако баща му не бе имал връзки с други жени? Антрим е бил там. Бил е непосредствен свидетел на случилото се. И беше категоричен, че майка му е страдала много.

Трябваше да поговори с някого. Но с кого? Не можеше да се обади на майка си. Би било голяма грешка. А баща му беше тръгнал да търси Иън.

Нямаше кой да разбере чувствата на гняв и объркване, които бушуваха в душата му.

С изключение на Блейк Антрим.