Измамата на краля [bg]

— Сестра ми е експерт по всичко елизабетинско и може да ви помогне далеч повече от мен. Вече говорих с нея. Тя се смая от онова, което й казах, и с удоволствие ще чака да се свържете с нея още утре.

Малоун с готовност прие.

— Тя живее в Източен Молси — добави мис Мери.

Трябва да предам информацията на Антрим, помисли си той, а на глас каза:

— В момента най-важното е да открия Иън и компютърната флашка.

— Той ви чака горе — усмихна се мис Мери. — Беше сигурен, че ще се появите още преди края на деня. — Тя посочи към дъното на помещението. — Зад лавиците и надясно.

Няколко клиенти излязоха през входната врата, а още няколко влязоха в книжарницата.

— Нали може? — попита Малоун и взе книгата на Стокър. Погледът му се спря върху листчето с цената, показващо се между страниците. — Двеста паунда. Скъпичко…

— Получих я в резултат на сделка. Виждала съм да я продават и за повече.

— Приемате ли „Американ Експрес“?

Тя поклати глава.

— Подарявам ви я, като на колега. Ще ви я запазя под щанда.

Той благодари и пое към втория етаж.

И неговата книжарница в Копенхаген беше многоетажна. Магазинът се помещаваше на приземния етаж, а вторият и третият служеха за склад на огромните му запаси от книги. На последния се намираше апартаментът, който от година насам наричаше свой дом. Това място беше с почти същото разположение, но само на три етажа. Когато стигна горе, завари Иън в един доста просторен апартамент.

— Защо избяга? — попита го той.

— Трябва да видиш това — каза момчето, изправено до прозореца.

Малоун пристъпи към него и погледна навън. На отсрещния тротоар стояха двама мъже.

— Пристигнаха преди минута, остави ги някаква кола.

Мъжете не помръдваха от мястото си въпреки потоците от хора, които сновяха около тях.

— Изглеждат ми подозрителни — заяви Иън.

И Малоун мислеше така.

Двамата мъже прекосиха платното и се насочиха право към входа на книжарницата.