Измамата на краля [bg]

— А аз мисля, че самото използване на шифър е губене на време — отсече Гари.

— И ние мислехме така — усмихна се Антрим. — Но това беше, преди да проучим що за човек е бил Робърт Сесил. Баща ти вече спомена някои неща, които е прочел във флашката. Всичко изглеждаше съвсем на място, когато опознахме Сесил… — Той посочи компютрите. — За щастие, тези машинки са способни да разбият далеч по-сложни кодове от неговия.

Гари разглеждаше страниците.

— Тази книга е на четиристотин години, а? — подхвърли той.

— До последната страница.

Момчето набра кураж и зададе въпроса, който го измъчваше от доста време насам:

— Помня онзи летен ден, когато се срещнахме в мола. Откъде познаваш майка ми?

— Преди години бяхме приятели. Тогава тя живееше в Германия, където работеше баща ти.

Той не знаеше почти нищо за времето, когато баща му бе служил във флота. Имаше само бегла представа за миналото. Боен пилот, служил в различни части на света, преди да стане военен адвокат.

В мазето им все още имаше голям пластмасов контейнер, пълен с униформи, кепета и снимки. Веднъж вече се беше ровил в него, но май беше дошло времето да повтори упражнението.

— А онази среща в мола беше първата между вас след всичките тези години, така ли? — попита той.

— Шестнайсет — кимна Антрим. — После ме преместиха на друго място, тях — също.

Момчето сведе поглед към шифрованите страници в ръцете си.

— Майка ти никога ли не ти е разказвала за престоя им в Германия? — попита Антрим.

Гари вече беше направил своите изчисления. Преди шестнайсет години той дори не е бил роден. Дали пък Блейк Антрим не е познавал мъжа, с когото майка му бе имала връзка?

— Веднъж тя спомена, че по онова време отношенията им с татко били доста обтегнати. И двамата имали свой живот. Случайно да знаеш с кого се е срещала мама?

Антрим помълча известно време, забил изпитателен поглед в лицето му. После промълви:

— Всъщност знам.