![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
Уплаши се за нея. Тя беше единственият човек на света, който се бе държал мило с него. Без да иска каквото и да било, без да очаква нищо. Просто беше загрижена за него. Предложението й да спи в книжарницата и да пази книгите беше начин да се увери, че той няма да мръзне по улиците. И двамата знаеха, че е така, но не го обсъждаха.
Преди да тръгне насам, той се беше отбил в онази къща да прибере торбичката с книгите, които го свързваха с нея. Достатъчно беше да ги зърне, за да си представи книжарницата, мекия й глас и внимателното й отношение. Ако някога станеше така, че да има майка, много би искал тя да прилича на мис Мери.
До него долетяха гласовете на Малоун и мис Мери, които говореха за флашката в металната кутия. Той се усмихна. Тази жена наистина си я биваше.
После чу как непознатият заповядва на Малоун да му я хвърли и моментално се възползва от мига на хващането, за да измъкне някаква книга от близката лавица.
Успееше ли да го изненада, Малоун щеше да има време да действа.
Вдигна книгата над главата си и извика:
— Хей, педал!
Малоун чу подвикването на Иън и видя книгата, която летеше във въздуха. Мъжът вдигна ръка да се предпази и той веднага се възползва, насочвайки пистолета в главата му. Но преди да натисне спусъка, мъжът направи рязък скок вляво.
— Залегни! — изкрещя Малоун.
Мис Мери се хвърли на пода. Малоун стреля към лавиците, зад които беше изчезнал непознатият, внимавайки с прицела.
Къде бе Иън?
Успя да се добере до първия ред лавици и погледна към дъното на помещението.
Зърна някаква сянка и хукна по пътеката между последната лавица и прозорците, като използваше за прикритие дебелите дъски.
— Залегнете, и двамата! — отново изкрещя той на мис Мери и Иън.
Поне бе осигурил входната врата.
Но после си спомни нещо друго. Стълбището.
Сякаш в отговор на мислите му от там долетя тропот на крака и той хукна към вратата, която водеше към горните етажи. Пое предпазливо нагоре по стъпалата, като се придържаше към стената. Бърз поглед му позволи да зърне фигурата на непознатия на горната площадка.
Два куршума бръмнаха във въздуха и звъннаха в циментовия под на трийсетина сантиметра от краката му. Зад гърба му мис Мери и Иън потърсиха укритие зад щанда. Уверил се, че те са добре, Малоун изстреля два патрона за разчистване на пътя и се втурна нагоре по стълбите.
Стигна до площадката на горния етаж и се залепи за стената. Вратата пред него водеше към помещенията на втория етаж. Стаята зад нея беше празна, но той забеляза отворения прозорец в дъното. Втурна се натам и надникна. Непознатият се спускаше по противопожарната стълба. Миг по-късно се стопи в мрака.
Разнесоха се нови изстрели от долу, в книжарницата. Шум от счупени стъкла. После още изстрели.
Катлийн надникна през витрината на „Всякакви стари книги“ и видя някаква жена и младо момче, изправени зад щанда. Край една от лавиците вдясно се надигаше мъж, който дръпна крачола на панталоните си и измъкна пистолет, прикрепен с тиксо към глезена му. Тя бръкна под палтото си за оръжието, което беше получила от Матюс, и се опита да завърти топката на вратата.
Оказа се, че е заключено. Тя ритна долната част, която беше от дърво, но вратата издържа.
Мъжът тръгна към края на редицата книги с пистолет в ръка. Жената и момчето не забелязваха нищо.
Катлийн отстъпи крачка назад и вдигна пистолета. Мъжът я видя и се просна на пода. Миг преди куршумът от оръжието на Катлийн да пръсне стъклото в горната част на вратата.
Навсякъде се разлетяха ситни късчета стъкло. Хората по тротоара се разбягаха. Някаква жена изпищя.
Катлийн огледа вътрешността на книжарницата, но мъжът беше изчезнал. Миг по-късно се появи между лавиците, вдясно от нея. По-далече от жената и момчето, но самата тя се оказа в обсега на оръжието му. Измести се наляво и отново стреля, този път през дупката в счупеното стъкло.
Противникът й се скри зад близката лавица, която изглеждаше направена от солидно дърво. От дулото на пистолета му излетяха пламъчета.
— Всички долу! — изкрещя Катлийн и се просна по очи на тротоара.
Повечето минувачи се бяха разбягали, част от тях тичаха по уличното платно.
Няколко души лежаха на студения асфалт. Три куршума свирнаха в тяхна посока. Зад гърба й се появиха още хора, които бяха забелязали бъркотията, но не знаеха какво става. Някой със сигурност щеше да пострада.