Каменният кръг [bg]

Посегна към джоба на гърдите си и извади лист хартия. Разгъна го и прочете списък.

— Иън Мъри — ваш зет, доколкото разбрах? Жена му, Джанет. Това трябва да е сестра ви, разбира се. Техните деца, Джеймс… кръстен на чичо си, вероятно? — вдигна поглед за миг, само колкото да зърне лицето му, и пак зачете: — Маргарет, Катрин, Джанет, Майкъл и Иън. Доста челяд — рече той с пренебрежителен тон, който приравняваше децата на Мъри с котило прасенца. Остави списъка на масата до пешката. — Трите най-големи деца са достатъчно големи, за да бъдат арестувани и разпитвани с родителите си, както знаете. Подобни разпити често не протичат особено внимателно, господин Фрейзър.

Това беше самата истина и Фрейзър го знаеше. Целият цвят от лицето му изчезна и костите му сякаш изпъкнаха под кожата. Той затвори за миг очи, после ги отвори.

Грей чу отново гласа на Куори в паметта си: „Ако вечеряш сам с този човек, не му обръщай гръб.“ Космите по тила му внезапно настръхнаха, но той се овладя и отвърна на синия поглед на Фрейзър.

— Какво искате от мен? — Гласът му бе тих и дрезгав от ярост, но седеше неподвижно, като изваян от цинобър, позлатен от огъня.

Грей си пое дълбоко дъх.

— Искам истината — рече тихо.

В стаята не се чуваше нищо друго, освен пукането и съскането на торфа в огнището. Фрейзър помръдна леко — просто пръстите му потрепнаха върху крака му, но нищо повече. Седеше извърнал глава и се взираше в огъня, сякаш търсеше там отговора.

Грей седеше тихо и чакаше. Можеше да си го позволи. Накрая Фрейзър се обърна към него.

— Тогава истината. — Пое дълбоко дъх; Грей видя как гърдите му се издуват под ленената риза… той не носеше жилетка.

— Аз спазих думата си, майоре. Предадох ви вярно всичко, което ми каза мъжът онази нощ. Не ви казах обаче, че част от думите му имаха смисъл за мен.

— Така ли. — Грей стоеше съвсем неподвижно, не смееше да помръдне. — И какъв е този смисъл?

Широката уста на Фрейзър се превърна в тънка линия.

— Аз… ви споменах за жена си — каза той, като едва произнасяше думите, сякаш му причиняваха болка.

— Да, казахте, че е мъртва.

— Не, казах, че си е отишла, майоре — поправи го тихо Фрейзър. Взираше се в пешката. — Може и да е мъртва, но… — Спря и преглътна, после продължи по-твърдо: — Жена ми беше лечителка. Знахарка, както ги наричат в планините, но и нещо повече. Тя беше бяла дама. — Вдигна очи за миг. — На келтски се казва бандруид; означава също и вещица.

— Бялата вещица. — Грей също говореше тихо, но кръвта му пулсираше от вълнение. — Значи онзи мъж е говорил за жена ви?

— Мисля, че може да е така. И ако е така… — Широките му рамене се свиха леко. — Трябваше да отида — рече той просто. — Да проверя.

— А откъде знаехте къде да отидете? И това ли успяхте да разберете от думите на скитника? — Грей се наведе леко напред, любопитен. Фрейзър кимна, още гледаше шахматната фигура.