![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Грей отвори уста, но не каза нищо, задавен от удивление.
— Ето ви доказателство за съществуването на съкровището, майоре. — Фрейзър кимна към камъка в ръката му. После срещна погледа на Грей над масата. — А колкото до останалото… съжалявам, майоре, но ще трябва да приемете моята дума.
— Но… но… вие казахте…
— Така е. — Фрейзър беше спокоен, сякаш обсъждаха дъжда навън. — Запазих само това камъче, като си мислех, че може да влезе в употреба, ако някога ме освободят, или пък мога да намеря начин да го изпратя на семейството си. Вие ще разберете, майоре — в сините очи проблесна подигравателно пламъче, — че семейството ми не може да се възползва от подобно съкровище, без да привлече нежелано внимание. Един камък — може би, но не и много такива.
Грей едва успяваше да мисли. Фрейзър говореше истината; един земеделец като зет му не можеше да обърне подобно съкровище в пари, без да предизвика приказки, които щяха да доведат хората на краля в Лалиброх. А самият Фрейзър може би щеше да остане затворник до края на живота си. И все пак да захвърлиш просто така цяло състояние! Но като гледаше шотландеца, можеше да повярва в това. Ако съществуваше човек, чиято преценка не би могла да бъде изкривена от алчност, това беше Джеймс Фрейзър. И все пак…
— Как задържахте камъка? — попита рязко Грей. — Бяхте претърсен на голо, когато ви върнаха обратно.
Широката уста се изви леко в първата искрена усмивка, която Грей виждаше.
— Глътнах го — рече Фрейзър.
Ръката на Грей се сви конвулсивно върху сапфира. Отвори я и доста внимателно остави проблясващия син камък на масата до пешката.
— Разбирам.
— Уверявам ви, майоре — рече Фрейзър с тържественост, която засилваше още повече веселието в очите му, — че овесената каша си има своите преимущества, сегиз-тогиз.
Грей потисна порива да се засмее и потърка устната си с пръст.
— Сигурен съм в това, господин Фрейзър. — Поседя така за миг, взирайки се в синия камък. После рязко вдигна поглед.
— Вие сте папист, нали, господин Фрейзър? — Знаеше вече отговора; малцина от следовниците на католиците Стюарт не бяха такива. Затова стана и тръгна към лавицата в ъгъла. Отне му малко време да го открие; подарък от майка му, не беше сред обичайните му четива.
Остави подвързаната с телешка кожа библия на масата, до камъка.
— Аз самият съм склонен да приема думата ви на джентълмен, господин Фрейзър — рече той. — Но ще ме разберете, трябва да изпълнявам дълга си.
Фрейзър се вгледа дълго в книгата, после вдигна очи към Грей с неразгадаемо изражение.
— Да, разбирам, майоре — рече тихо. И без колебание сложи едрата си длан върху библията.
— Заклевам се в името на Всемогъщия Господ Бог и Неговото Свято Слово — каза той твърдо. — Съкровището е каквото ви казах. — Очите му сияеха на светлината от огъня, тъмни и неразгадаеми. — И се заклевам в отвъдната участ на душата си — добави той тихо, — че сега е в морето.
11.
Торемолиноски гамбит
След като въпросът с френското злато беше уреден, те се върнаха към обичайното; кратки преговори относно затворниците, следвани от неофициален разговор и по някоя игра на шах. Тази вечер тъкмо бяха станали от масата за вечеря и още обсъждаха огромния роман на Самюъл Ричардсън „Памела“.
— Мислите ли, че размерът на книгата се оправдава от сложността на историята? — попита Грей, като се наведе да запали пурата си от свещта на бюфета. — Все пак това е струвало много пари на издателя, както и значителни усилия от страна на читателя, за книга с такъв обем.
Фрейзър се усмихна. Той самият не пушеше, но бе избрал да пие портвайн тази вечер, като твърдеше, че това е единственото питие, чийто вкус не се влияе от вонята на тютюн.
— Колко беше… хиляда и двеста страници? Толкова, струва ми се. Все пак е трудно да се обхванат всички събития в един живот в по-малък обем, ако искаш да изградиш точно описание.
— Така е. Чувал съм обаче и мнението, че умението на един романист се изразява именно в умелото подбиране на подробностите. Не мислите ли, че подобен обем може би показва липса на дисциплина в това отношение, или пък липса на умение?
Фрейзър се замисли, отпивайки бавно от алената течност.
— Виждал съм книги, при които е точно така — рече той. — Авторът се стреми чрез простото изобилие от подробности да накара читателя да повярва. В случая обаче не мисля, че е така. Всеки образ е много внимателно обмислен и всички събития ми се струват нужни за историята. Не, мисля, че някои истории просто изискват по-голямо пространство, за да бъдат разказани. — Той отпи отново и се засмя. — Разбира се, аз съм донякъде предубеден в това отношение, майоре. Като се имат предвид обстоятелствата, при които четох „Памела“, щях да съм доволен, ако книгата беше двойно по-дълга.