Каменният кръг [bg]

— Наистина ли? — Грей изви вежда заинтригуван. — И наистина ли е толкова остроумен в разговорите, както с перото?

— Не бих могъл да кажа — отвърна Фрейзър, като внимателно режеше парченце от овнешкото. — Рядко продумваше нещо, камо ли да се впусне в остроумия. Той седеше сгърбен на стола си, наблюдаваше всички и само въртеше очи от човек към човек. Така че никак не се изненадвах, ако нещата, чути на моята маса, по-късно се появяваха на сцената, макар че, за щастие, никога не видях пародия на самия себе си в творбите му. — Той затвори очи в миг на концентрация, докато дъвчеше овнешкото.

— Месото по вкуса ви ли е, господин Фрейзър? — попита любезно Грей. На него му се струваше жилаво и почти негодно за ядене. Но пък вероятно нямаше да мисли така, ако ядеше само овесена каша, плевели и от време на време по някой плъх.

— О, да, майоре. — Фрейзър попи малко от винения сос и поднесе последната хапка към устните си, като не възрази, когато Грей махна на Маккей да донесе отново подноса.

— Опасявам се обаче, че мосю Аруе не би оценил това отлично ястие — каза Фрейзър, клатейки глава, докато се гощаваше с още овнешко.

— Предполагам, че човек така ценен във френското висше общество ще има по-изискани вкусове — отвърна сухо Грей. Половината от месото в неговата чиния стоеше недокоснато, обречено да се превърне във вечеря на котката Огъстъс.

Фрейзър се засмя.

— Едва ли, майоре — увери той Грей. — Никога не съм виждал мосю Аруе да консумира нещо друго освен чаша вода и сухар, колкото и пищна да е трапезата. Той е сух дребен човек и истински мъченик на лошото храносмилане.

— Така ли? — изненада се Грей. — Вероятно това обяснява цинизма на някои от репликите, които съм чувал в пиесите му. Или вие не смятате, че характерът на автора се проявява в структурата на творбата му?

— Като се имат предвид характерите, които съм виждал да се появяват в пиеси и романи, майоре, ми се струва, че авторът трябва да е доста извратен, ако ги извлича единствено от себе си, не мислите ли?

— Предполагам — отвърна Грей, усмихнат при мисълта за някои по-крайни измислени герои, с които бе запознат. — Макар че, ако авторът извлича тези колоритни персонажи от живота, а не от дълбините на въображението си, със сигурност може да се похвали с много разнообразни познати!

Фрейзър кимна, изтръска трохите от скута си с ленената салфетка.

— Не мосю Аруе, а една дама романистка ми каза веднъж, че писането на романи е канибалско изкуство, в което човек често смесва частици от приятели и врагове, подправя ги с въображение и остава всичко това да поври, за да се получи вкусна отвара.

Грей се засмя на описанието и кимна на Маккей да отнесе чиниите и да донесе гарафите с портвайн и шери.

— Прекрасно описание, наистина! Като стана дума за канибали обаче, случайно да сте чели „Робинзон Крузо“ на господин Дефо? Още от дете обичам този роман.

Разговорът се насочи към книги и вълнуващите сюжети. Беше станало много късно, когато Фрейзър се върна в килията си, оставайки майор Грей в добро настроение, но в същото неведение относно местонахождението на златото на скиталеца.