Каменният кръг [bg]

15 май 1755 г.

— Хората, болни от la grippe — попита Грей, — те как са? — Вечерята беше свършила и с нея свърши и разговорът за книги. Сега беше време за работа.

Фрейзър се смръщи над чашата шери, което бе единственото, което приемаше за пиене. Все още не го беше опитал, макар че бяха приключили с вечерята преди известно време.

— Не много добре. Имам повече от шейсет болни, петнайсет от тях са много зле. — Поколеба се. — Може ли да помоля…

— Не мога да обещая нищо, господин Фрейзър, но може да помолите — отвърна официално Грей. Едва бе отпил от своето шери, по време на вечерята само го опита; стомахът му бе свит от очакване през целия ден.

Джейми замълча за миг, преценяваше шансовете си. Не можеше да получи всичко; трябваше да опита да получи най-важното, но като остави на Грей възможност да отхвърли някои от исканията.

— Трябват ни още одеяла, майоре, повече дърва за огъня и повече храна. И лекарства.

Грей завъртя шерито в чашата си, като гледаше как светлината от огъня играе във въртопа. Първо обичайната работа, напомни си. Имаше време за другото, по-късно.

— Имаме едва двайсетина резервни одеяла в склада — каза той, — но може да ги използвате за най-болните. Опасявам се, че не мога да повиша дажбите; много храна се изхвърля заради плъховете и загубихме голямо количество при срутването на склада преди два месеца. Ресурсите ни са ограничени и…

— Не става въпрос толкова за количеството — прекъсна го бързо Фрейзър, — а за вида на храната. Тези, които са най-болни, не могат лесно да смелят хляба и овесената каша. Вероятно можете да ги замените с нещо друго? — Всеки затворник, по закон, получаваше четвърт галон овесена каша и малък пшеничен самун хляб всеки ден. Рядък ечемичен бульон се даваше два пъти седмично, с кварта задушено месо в неделя, за да задоволи нуждите на хора, които вършат тежък физически труд от дванайсет до шестнайсет часа дневно.

Грей вдигна вежда.

— Какво предлагате, господин Фрейзър?

— Предполагам, че затворът има средства за закупуване на осолено телешко, ряпа и лук за неделното задушено?

— Да, но с тях трябва да осигурим провизии за следващото тримесечие.

— Тогава предлагам, майоре, да използвате тези пари сега, за да осигурите бульон и задушено за най-болните. Здравите от нас с готовност ще отстъпят дяла си за тримесечието.

Грей се смръщи.

— Но няма ли затворниците да изгубят сили така, без никакво месо? Ще могат ли да работят?

— Тези, които умрат от грипа, със сигурност няма да могат да работят — изтъкна ожесточено Фрейзър.

Грей изсумтя.

— Вярно е. Но здравите няма да бъдат здрави задълго, ако не получават дажбите си толкова време. — Той поклати глава. — Не, господин Фрейзър, не мисля. По-добре да оставим болните на съдбата им, отколкото да рискуваме и други да се разболеят.