Каменният кръг [bg]

Тази нощ опита Торемолиноски гамбит. Беше рисковано начало, с коня на царицата. Ако се изпълнеше успешно, отваряше път за необичайна комбинация от топ и офицер, чийто успех зависеше от лека заблуждаваща маневра от страна на коня на царя и пешката на царския офицер. Грей рядко я използваше, защото беше номер, който не вършеше работа с посредствен противник, с човек, който не е достатъчно интелигентен, за да забележи заплахата от коня или възможностите, които тя отваря. Това беше гамбит, който се използва срещу проницателен и жив ум, а след почти три месеца на седмични партии, Грей вече знаеше много добре що за човек стои от другата страна на дъската.

Той се насили да не стаява дъх, докато правеше предпоследния ход от комбинацията. Усети как Фрейзър го погледна за миг, но не срещна очите му, от страх да не издаде вълнението си. Вместо това посегна към гарафата на бюфета и напълни отново две чаши със сладкия тъмен портвайн, като се взираше внимателно в течността.

Дали щеше да е пешката или конят? Фрейзър сведе глава над дъската в размисъл, по косата му играеха малки червеникави отблясъци, когато помръдваше леко. Ако избереше коня — щеше да е вече твърде късно. Ако избереше пешката — всичко беше загубено.

Грей усещаше как сърцето му бие силно зад гръдната кост, докато чакаше. Фрейзър вдигна ръка над дъската, после внезапно взе решение, свали я и докосна една фигура. Коня.

Вероятно бе издишал твърде шумно, защото Фрейзър го погледна остро, но бе прекалено късно. Като внимаваше да не допуска никакъв триумф в изражението си, Грей изигра своя ход.

Фрейзър дълго гледа смръщен дъската, погледът му обикаляше оценяващо фигурите. После потрепна леко, когато го видя, и вдигна широко отворени очи.

— Измами ме, копеле такова! — рече той с тон, в който се четеше изненада и респект. — Къде, по дяволите, научи този номер?

— По-големият ми брат ме научи — отвърна Грей, изгубил обичайната си предпазливост заради удоволствието от победата. Обикновено побеждаваше Фрейзър веднъж на десет партии и триумфът беше сладък.

Фрейзър се изсмя, протегна дългия си показалец и нежно събори царя си.

— Трябваше да очаквам нещо подобно от човек като милорд Мелтън — каза той небрежно.

Грей се скова на мястото си. Фрейзър видя това и изви питащо вежда.

— Нали имате предвид лорд Мелтън? Или имате и друг брат?

— Нямам — отвърна Грей. Усещаше устните си леко сковани, макар че можеше да е от пурата. — Не, имам само един брат. — Сърцето му започна да бумти отново, но този път тежко и усилно. Нима шотландското копеле през цялото време е знаело кой е той?

— Срещата ни бе доста кратка по необходимост — рече сухо Фрейзър. — Но пък запомняща се. — Той вдигна чашата си и отпи, като гледаше Грей над кристалния ѝ ръб. — Може би не знаете, че срещнах лорд Мелтън при Калоден?