Шестата жертва [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-954-529-646-8
Переводчик: Десислава Спасова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:

Джеймс Патерсън е един от най-добрите бестселърови автори в света. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман. Публикуван е от издателство „Литъл Браун“ през 1976 г., когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава той е написал над двайсет бестселъра, сред които 9 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са в процес на филмиране. Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите бързоразвиващи се трилъри със стегнати сюжети той вече е такъв. Линдси Боксър и колегите й от полицията в Сан Франциско са заети до гуша с необясними и ужасяващи отвличания на малки деца, докато една от приятелките й от Женския детективски клуб се бори в болница за живота си, след като е простреляна. Линдси е изправена пред избор, какъвто не е допускала, че ще й се наложи да прави, без да знае дали разполага дори с най-малката надежда за успешен изход от положението.

Перейти на страницу:

Май всичко беше в негова полза. Съдебните заседатели се усмихваха, харесваха го, тоест харесваха и Бринкли.

Тя попита:

— Господин Кинтана, а вие защо бяхте в психиатрията?

— Заради натрапчиви обсебващи състояния. Нищо страшно. Просто това ми отнема цялото време, защото непрестанно събирам разни неща…

— Благодаря ви. Вие психиатър ли сте?

— Не, но със сигурност познавам някои.

Юки се усмихна, а заседателите се захилиха. Трудно би могла да представи показанията на Кинтана в неприятна светлина, без да ги настрои срещу себе си.

— С какво се занимавате, господин Кинтана?

— Мияч на чинии съм в „Джейд кафе“ на „Брайънт“. Ако искате чистота, най-добре назначете някой с моето заболяване за мияч.

— Разбирам — каза Юки всред смеха, с който реагира публиката. — А имате ли някаква медицинска подготовка?

— Не.

— Преди днешния ден кога се видяхте за последен път с господин Бринкли?

— Преди около петнайсет години. Той излезе от психиатрията през осемдесет и осма или там някъде.

— И от тогава до сега не сте общували?

— Не.

— Значи, ако междувременно са му направени две лоботомии и сърдечна трансплантация, вие няма как да го знаете.

— Ха-ха, това е смешно. Хм, вярно ли е?

— Мисълта ми, господин Кинтана, е, че шестнайсетгодишното момче, което наричате „сладур“, се е променило. Вие същият ли сте, какъвто сте били преди петнайсет години?

— Е, сега съм събрал повече неща.

Публиката избухна в смях, дори и сред заседателите се чуваше сподавен кикот. Юки също се усмихна, за да покаже, че не е лишена, опазил Бог, от чувство за хумор.

Когато тишината се възстанови, тя каза:

— Айк, вие се изказвате за психическото състояние на господин Бринкли като приятел, нали? Не се опитвате да твърдите, че е отговарял на официалното понятие „невменяем“, нали? Че не е различавал добро от зло?

— Не, нямам представа дали е така.

— Благодаря, господин Кинтана. Нямам повече въпроси.

Глава 93

Следващият свидетел на Шърман, доктор Санди Фридман, тръгна по пътеката към свидетелското място. Той беше добър психиатър, завършил „Харвард“, и приличаше на такъв с очилата си марка „Брукс Брадърс“ и с физиономията си като на Лиам Нийсън.

— Доктор Фридман — каза Шърман, след като свидетелят се закле и се представи, — имали ли сте възможност да говорите с господин Бринкли?

— Да, три пъти за времето, през което беше задържан.

— Поставихте ли диагноза?

— Да. По мое мнение той страда от шизоафективно разстройство.

— Как го установихте?

Фридман се облегна на стола си, за да формулира отговора. После заговори:

— Шизоафективното разстройство се проявява в мисленето, настроението, поведението — те са с елементи на параноидна шизофрения. Може да се приеме като вид биполярно разстройство.

— Биполярно в смисъл на маниакалнодепресивно ли? — попита Шърман.

— В смисъл че хората с шизоафективно разстройство имат върхове и спадове, обзети са от отчаяние и потиснатост — но и от хиперактивност или мании, — често успяват обаче да овладеят болестта си за дълго време и да бъдат повече или по-малко в състояние да живеят в обществото.

— Чуват ли гласове?

— Много от тях чуват. Това е един от шизоидните аспекти на болестта.

— Заплашителни гласове ли?

— Да — усмихна се лекарят, — в това се изразява параноята.

— Господин Бринкли сподели ли с вас, че според него гласовете му говорят от телевизора?

— Да, този симптом също е често срещан за това заболяване, един вид откъсване от реалността. Параноята го кара да смята, че гласовете са насочени към него.

— Бихте ли обяснили какво имате предвид под „откъсване от реалността“?

— Разбира се. От времето, когато е започнала болестта на господин Бринкли, досега се наблюдава изкривяване в мислите и поведението му, в изразяването на емоциите. По-важно е как той възприема реалността. Точно този елемент е психотичен — той не може да определи кое е реалност и кое е плод на въображението му.

— Благодаря, доктор Фридман — каза Шърман. — Сега да се върнем към събитията, които са довели господин Бринкли тук. Какво мислите за тях?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?