Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Но както и да опитваше, повечето от това, което той мислеше, оставаше загадка. Все пак, ако имаше достатъчно време, тя беше сигурна, че може да извлече смисъл от всичко…
Метрото навлизаше в друга станция. Тя беше чувала истории за плещести мъже, чиято работа била да набутват хората във вагоните на японското метро, като ги натъпкват, колкото бе възможно по-плътно, но нямаше и следа от такова нещо. Може би историите бяха мит; може би това също беше архетип: погрешната представа за другите.
Една мисъл изплува в съзнанието на японеца — друга крещящо сексуална мисъл. Хедър се стресна от нея, но тя бе потисната почти на мига. Друга културна определеност? Тя беше прекарала много дълги пътувания в безполезни фантазии — повече романтични, отколкото порнографски. Но този мъж отпъди случайната мисъл и върна ума си към себевладеене.
Културната определеност. Старият завет казваше, че бащите би трябвало да спят с дъщерите си.
Тя потрепера и…
Не, това беше композицията вагони, която отново тръгваше. Айдеко мразеше да пътува — навярно това също беше един архетип, един стълб на съвременното колективно несъзнавано, една Клеопатра, издълбана с длето в гранита.
Това проникване в другия беше замайващо. Имаше сексуален оттенък, дори и без сексуалните мисли — беше пропито от воайорство.
Беше възбуждащо и вълнуващо.
Но тя знаеше, че трябва да прекрати контакта.
Почувства внезапен пристъп на тъга. Сега познаваше Айдеко по-добре, отколкото всеки един друг; беше видяла света през очите му, беше усетила мислите му.
И след това кратко, но дълбоко свързване, едва ли някога отново щеше да го срещне.
Ала тя трябваше да побърза.
Истината беше някъде там.
Неоспоримата истина.
Истината за миналото.
Истината за Кайл и тяхната дъщеря.
Една истина, която Хедър трябваше да открие.
25.
След обяда си със Стоун Кайл имаше три часа до началото на заниманията си с група студенти. Той реши да излезе от университета, да вземе метрото по линията «Юнивърсити Авеню» някъде до станция «Юниън» и после — до предпоследната спирка по линията «Йондж», центъра на Северен Йорк. Излезе от станцията, премина през бетонната унилост на площада «Мел Ластмън» и се отправи към «Бийкроф Авеню», една пресечка на изток от «Йондж».
На източната страна на «Бийкроф» се намираше Центърът Форд за начинаещи артисти. Кайл си спомняше първата пиеса, която бе гледал там: «Плаващ театър». Бяха я поставили първоначално тук, преди да отиде на Бродуей. Това беше — кога? — близо преди двадесет и пет години. Кайл беше ходил на всяка постановка оттогава, макар че откакто се бяха разделили с Хедър, не се бе наканил да види днешния хит, музикалната версия на «Дракула» от Ендрю Лойд Уебър.
Западната страна на улица «Бийкроф» също бе свързана с много спомени. През младостта си тук бе играл футбол с малкия Джими Корматсу, близнаците Хаскинс и — как му беше името? Побойникът с ръбестата глава. Калвино, така се казваше. Кайл никога не се бе славил като голям атлет; играеше, за да не се дели от останалите, но умът му винаги беше някъде другаде. Един път, когато наистина хвана топката и успя да я задържи в ръцете си, беше пробягал — о, трябва да бяха осемдесет метра, не, осемдесет ярда (това все пак бе през 1980-те години) — цялото разстояние до въображаемата крайна зона, чиито периметър бе маркиран от хвърления на тревата пуловер на един от близнаците.
Цялото разстояние до погрешната крайна зона.
Беше мислил, че няма да може да го преживее.
Празните пространства бяха точно с размера на футболни игрища, а по границата им имаше малки горички.
Те бяха свързани с по-нежни спомени.
Беше се разхождал често с Лиза, приятелката му от гимназията, след филм в «Уилоу» или вечеря в «Крок&Блок».
Сега обаче пространствата бяха павирани — превърнати в паркинги за Центъра Форд.
Ала зад тях, както е било още преди да се роди, се намираше Йоркското гробище, едно от най-големите в Торонто.
Някои от неговите съученици бяха свикнали с гробището — имаше дървена ограда, навярно петнадесет метра висока, която го опасваше откъм северната страна, така че от къщите по «Парк хоум авеню» да не се виждат надгробните паметници. Кайл така и не успя да свикне с това място.
Той навлезе в гробището, като вървеше по криволичещата алея. Гробовете бяха красиво поддържани. Двойка черни катерици — често срещани в Торонто — подскачайки, прекосиха алеята пред него. Веднъж, когато пътуваше с колата, беше ударил една катерица. Мери беше с него в колата; тогава бе на четири или може би на пет години.