Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

25.

След обяда си със Стоун Кайл имаше три часа до началото на заниманията си с група студенти. Той реши да излезе от университета, да вземе метрото по линията «Юнивърсити Авеню» някъде до станция «Юниън» и после — до предпоследната спирка по линията «Йондж», центъра на Северен Йорк. Излезе от станцията, премина през бетонната унилост на площада «Мел Ластмън» и се отправи към «Бийкроф Авеню», една пресечка на изток от «Йондж».

На източната страна на «Бийкроф» се намираше Центърът Форд за начинаещи артисти. Кайл си спомняше първата пиеса, която бе гледал там: «Плаващ театър». Бяха я поставили първоначално тук, преди да отиде на Бродуей. Това беше — кога? — близо преди двадесет и пет години. Кайл беше ходил на всяка постановка оттогава, макар че откакто се бяха разделили с Хедър, не се бе наканил да види днешния хит, музикалната версия на «Дракула» от Ендрю Лойд Уебър.

Западната страна на улица «Бийкроф» също бе свързана с много спомени. През младостта си тук бе играл футбол с малкия Джими Корматсу, близнаците Хаскинс и — как му беше името? Побойникът с ръбестата глава. Калвино, така се казваше. Кайл никога не се бе славил като голям атлет; играеше, за да не се дели от останалите, но умът му винаги беше някъде другаде. Един път, когато наистина хвана топката и успя да я задържи в ръцете си, беше пробягал — о, трябва да бяха осемдесет метра, не, осемдесет ярда (това все пак бе през 1980-те години) — цялото разстояние до въображаемата крайна зона, чиито периметър бе маркиран от хвърления на тревата пуловер на един от близнаците.

Цялото разстояние до погрешната крайна зона.

Беше мислил, че няма да може да го преживее.

Празните пространства бяха точно с размера на футболни игрища, а по границата им имаше малки горички.

Те бяха свързани с по-нежни спомени.

Беше се разхождал често с Лиза, приятелката му от гимназията, след филм в «Уилоу» или вечеря в «Крок&Блок».

Сега обаче пространствата бяха павирани — превърнати в паркинги за Центъра Форд.

Ала зад тях, както е било още преди да се роди, се намираше Йоркското гробище, едно от най-големите в Торонто.

Някои от неговите съученици бяха свикнали с гробището — имаше дървена ограда, навярно петнадесет метра висока, която го опасваше откъм северната страна, така че от къщите по «Парк хоум авеню» да не се виждат надгробните паметници. Кайл така и не успя да свикне с това място.

Той навлезе в гробището, като вървеше по криволичещата алея. Гробовете бяха красиво поддържани. Двойка черни катерици — често срещани в Торонто — подскачайки, прекосиха алеята пред него. Веднъж, когато пътуваше с колата, беше ударил една катерица. Мери беше с него в колата; тогава бе на четири или може би на пет години.