Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
— Е, както ти каза, никой вече не гледа едни и същи предавания.
Стоун се изкашля.
— Както е да е, спорът беше разрешен. Никога не е имало такова нещо като Homo sapiens neanderthalensis — тоест, неандерталецът не е бил подвид на вида, към който принадлежим ние. По-скоро, те наистина са били нещо друго: Homo neanderthalensis, съвършено различен вид. О, възможно е — просто като предположение — човекът и неандерталецът да са произвели дете, но това дете почти със сигурност е било стерилно, както мулето например.
— Не — продължи Стоун, — представата, че щом някой има ниско чело, трябва да е с неандерталска кръв, винаги е била белег на опростенческо мислене. Ниското чело е просто нормална част в разновидностите на Homo sapiens — както цвета на очите или линиите на ръката. Когато се вгледаме в по-точните детайли на неандерталската анатомия — като назалната кухина например, в която има две триъгълни издатини, стърчащи навътре, или мускулните връзки по крайниците, или дори пълната липса на брадичка — ще видим, че те определено не приличат на съвременните хора. — Той отпи глътка от бирата си. — Неандерталците напълно са изчезнали като биологичен вид. Те са били върха на творението в продължение може би на сто хиляди години, но ние сме ги изместили.
— Това, в определен смисъл, е твърде лошо — каза Кайл. — Винаги съм харесвал идеята, че някак си сме ги включили в нас.
— Просто не е вероятно. О, може би в рамките на един и същи вид това понякога се случва; до края на този век на тази планета несъмнено ще има много повече хора от смесена раса, отколкото са чистокръвните хора. Но през по-голямата част от времето не се осъществява мирно предаване на жезъла, никакво включване на миналото в настоящето. Ние просто изтриваме от лицето на земята тези, които са били преди нас.
Кайл си помисли за просяците, които бе видял по улица «Куин».
— Имаш ли студенти от местното канадско население?
Стоун поклати глава отрицателно.
— Нито един. Вече.
— При мен също няма. Не зная дали има от местното население дори в преподавателския състав, как мислиш?
— Не съм чувал за никого.
— Дори и в науките за местните обичаи и традиции?
Стоун поклати глава.
Кайл отпи от питието си.
— Може би си прав.
— Прав съм — каза Стоун. — Разбира се, местното население все още съществува, но те са изключително ограничени. От десетилетия при тях има най-високо ниво на самоубийства, най-високо ниво на алкохолизъм, най-високо ниво на безработица, от която и да е друга демографска група в страната.
— Но аз си спомням, когато бях студент преди двадесет години, имахме няколко състуденти от местното население в групата.
— Разбира се. Но всичко идва от правителствените пари, а нито Отава, нито провинциите влагат повече в това, освен ако няма много гласоподаватели, които трябва да привлекат на своя страна — и тъжното е, че такива няма. Дявол да го вземе, има много повече украинци в Канада, отколкото местни канадци. — Той замълча за малко. — Местните хора не желаеха да приемат нашата култура. А когато ние решихме, че тяхната култура не съответства на нашия начин на живот, спряхме да удовлетворяваме претенциите им за земя, а сега ги оставяме да загинат и като народ. Ние, европейците, напълно отнехме Северна Америка от местното население.
Кайл мълча известно време, а после каза:
— Е, никой няма да я отнеме от нас.
Стоун отпи от бирата си.
— Не и докато извънземните на съпругата ти не слязат на Земята — каза той, сериозен до смърт.
Какво стремглаво впускане! Шеметно и вибриращо като при дрогата, която бе опитала наред с толкова други неща, когато за първи път дойде в големия град.
Умът на един друг човек!
Беше объркващо, замайващо, плашещо, въодушевяващо.
Тя се бореше с възбудата и изненадата, бореше се да изтласка на преден план рационалността.
Но другият беше толкова чужд.
Той беше мъж — едно на ръка. Умът на един мъж.
Но имаше нещо друго, което бе несъвместимо.
Образите бяха оцветени неправилно. Всичките в кафяво, жълто и сиво, а…
Ами, да, разбира се. Братовчедът на Хедър имаше същия проблем. Този мъж — който и да бе той — беше далтонист.
Но имаше още нещо, което не беше наред. Тя можеше — е, «да чуе» беше доста подходяща метафора — тя можеше да чуе мислите му, тих брътвеж, глас без дишане, звук без вибрации, думи, които се сипеха отляво и отдясно като последователно падащи плочки от домино.