Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Да. Не добре. Построил място за добър готвач. Книдарии. Остават две, почти три години. После… напускат. Оставят ме с басейн за кухня.
Книдариите бяха интелигентни водни коралоподобни полипи, които се срастваха заедно, докато съзряваха… във взаимна омраза. Те… то сигурно е бил много, много добър готвач, защото Патипонг беше построил кухнята специално за него. Сега кухнята представляваше суха вана, с всички необходими уреди и плотове, наредени в кръг около нея.
— Не добре. Ще взема добър готвач, който знае как използва.
Рашид влезе в басейна.
— Яйца на очи. Леко рохки — нареди Патипонг.
Рашид включи печката и сложи тигана над огъня. Пусна в него бучка рафинирано масло от една купа, хвана две яйца в едната си ръка и с едно-единствено движение ги разби и изсипа в тигана, изхвърляйки черупките. Патипонг кимна инстинктивно.
Рашид намали огъня и зачака, докато яйцата зацвърчаха. Патипонг наблюдаваше китките му внимателно. Точно в нужния момент Рашид подхвърли яйцата, те плавно се обърнаха.
Патипонг се усмихна.
— Ти готвиш. Никой друг не прави това правилно.
— Искаш ли нещо друго с яйцата?
— Не, не обичам яйца. Мразя яйца. Яйцата ме карат…
Патипонг посочи с ръка към задника си.
— Всички други обичат яйца. Аз сервирам яйца. Имаш работа. Сега готвиш.
Рашид огледа доста мръсната кухня.
— Готвя по-късно. Обядът след час. Чистя сега.
Начинът на говорене на Патипонг явно беше заразителен.
Патипонг помисли, после кимна.
— Чисти сега. Готви по-късно. Аз помага.
И така започна легендата за яйцата на Патипонг.
Патипонг ги добави в менюто под името „Имперски яйца «Бенедикт»“. По някаква причина името притесняваше Рашид. Опита се да протестира, но не особено настойчиво. Патипонг му нареди да се върне в кухнята.
— Имперски — добро име. Тайланд… най-добрите слонове са кралските слонове. Така съм чувал.
Започна от скука. Почти никой не идваше за обяд, а до вечеря оставаха часове. На Рашид не му се спеше достатъчно, за да се върне в малката стая, която използваше да подремне. Не му се пиеше и нямаше желание за разходка. Започна с печенето. Рашид изпитваше към печенето чувства, подобни на тези, които Патипонг хранеше към яйцата. Беше твърде непредвидимо и никога не успяваше да разбере кои точно продукти трябва да се подменят, за да съответстват на температурата, влажността, барометъра или каквото там караше хлябовете му да изглеждат толкова безквасни.
Беше подготвил закваска преди седмица или повече — топла вода, равни количества брашно, малко захар и мая. Сложи сместа в неметална купа и я остави, докато не се размириса.
Използва я за печиво, което все още се наричаше английски кифлички с масло. Бяха лесни за приготвяне. За около осем кифлички той кипна каничка мляко, после я свали от печката, добави щипка сол, чаена лъжичка захар и две чаши от предварително смесено бисквитено брашно. След като го размеси хубаво, го остави да бухне два пъти над първоначалния си обем. После добави нова чаша с брашно и остави тестото да бухне още малко.
Отворените цилиндрични съдове бяха наполовина пълни с тесто. Рашид не споменава, че късите цилиндри са били консерви за храна за домашни любимци, чиито краища са били отрязани. Дори в този квартал някой би могъл да се погнуси.
Намаза с масло загретия грил и сложи цилиндрите отгоре. След като единият край придоби кафеникав цвят, той обърна цилиндъра, за да се запече и от другата страна, после го вдигна и опари пръстите си. Добави още масло и остави кифличките да станат почти черни, преди да ги издърпа и да ги остави на лавицата, за да изстинат. Щеше да продължи обработката им след около четири часа — щеше да ги разтвори с вилица и да ги препече.
След това откри най-хубавата пушена шунка, която той, или, по-скоро, Патипонг можеше да си позволи. Наряза я на тънки парчета и я натопи в смес от вино, масло и кимион.
— Най-хубава е шунката от Земята. От Вирджиния. Или Кери.
Патипонг се ококори.
— Не знаех, че някога си бил на Земята.
Рашид придоби объркан вид.
— Не съм бил. Струва ми се.
Сега беше негов ред да се ококори:
— Дингисуайо, как говореше току-що?
— Нормално, имаш предвид? Подведох се. Нормално, голяма беля. Говорене, голяма беля. Като яйца. Само горещ въздух. Освен това… говори кратко, хора мислят, че ти не разбира. Не внимават какво казват, когато мислят, че ти не разбира. А тук — продължи нормално Патипонг — се нуждаеш от всяко възможно предимство.
Това беше вярно. Космическият трафик може и да не беше натоварен, но въпреки това имаше докери, моряци, проститутки, обикновени пройдохи, които търсеха забавление, като да организират залагания колко време ще мине, преди някой да умре от кръвозагуба в канавката. Патипонг държеше дълъг и остър нож под барплота.