Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Кой ще избере членовете? — беше следващият въпрос на господин Еку.
Махони заяви, че подобно доверие може да се гласува само на някой Манаби. Същото се отнасяше и за провеждането на срещите с потенциалните кандидати. Господин Еку трябваше да поеме още един свръхсекретен проект, да снове от една система към друга, като през цялото време внимава да не оставя никакви следи. Щеше да има пълна свобода в това отношение, не само заради доверието и секретността, но и от практически съображения. Като се изключи Вечният император, кой друг притежаваше подобни умения?
Господин Еку имаше някои свои виждания относно Вечния император, но не ги сподели с Махони. Ако го беше направил, щеше да се изненада, че Йън мисли по почти същия начин. А Махони щеше да е още по-изненадан, ако узнаеше, че тъкмо това бе накарало съществото да вземе решение.
Докато Манаби все повече се убеждаваше, че трябва да приеме предложението, Махони се замисли за втората част на плана на Стен. Не беше дал никакво обяснение за отсъствието на Стен. Не липсата на доверие го караше да мълчи, а старото нерушимо правило на корпус „Меркурий“ за пазенето на информацията. Пък и ако беше казал за мисията, не беше сигурен дали няма да разколебае господин Еку. Ако Стен се провалеше и този път, всички усилия пропадаха. Независимият трибунал щеше да е едно напразно усилие.
— Един последен въпрос — каза господин Еку. — Каква е законовата основа за този трибунал? Какъв е смисълът да го провеждаме, ако нямаме зад гърба си силата на законите?
— Не знам — отвърна Махони. — Стен обаче беше сигурен, че ще попитате. И каза да предам, че няма никаква представа. Не разполагаме с полкове от адвокати под наше командване.
— Така е наистина — съгласи се господин Еку. — Боя се, че не мога да си представя обстоятелства, при които Императорът би позволил подобно нещо. Не би дал на никого подобна власт. Не и над него самия. А проблемът, пред който сме изправени сега, е, че Съветът управлява от негово име. Със същите прецеденти и същата сила на закона.
— О, не съм сигурен в това — възрази Махони. — Като се има предвид колко стара е Империята, нещо подобно трябва да се е случило поне веднъж.
— Навярно сте прав — каза господин Еку. — Един прецедент ще ни свърши работа… Много добре, ще го направя.
Флотски маршал Йън Махони почувства силно облекчение. Той и създанието Манаби доуточниха още някои подробности и стана време да си тръгват. На сбогуване господин Еку добави нещо, което доста учуди Махони.
— О… да… имам послание за нашия млад адмирал — бяха думите на господин Еку.
— Да?
— Кажете му, че с каквато и мисия да се е заел — ако тя се провали…
— Да? — гласът на Махони потрепна от напрежение.
— Кажете му, че все още очаквам да се видим отново. Независимо от изхода. И само се надявам, че ще е на място, където всички същества могат да летят.
— А той ще разбере ли посланието ви? — попита Махони.
— О, да… ще разбере.
Глава 17
Мъжът, който наричаше себе си Рашид, погледна към табелата: ТЪРСИ СЕ ОПИТЕН ГОТВАЧ, ДЪЛГИ ЧАСОВЕ, НИСКА ЗАПЛАТА, МАЛКО ПОЛЗИ, ТЕЖКА РАБОТА, БЕЗПЛАТНА ХРАНА. Мъжът се усмихна леко. Най-малкото беше честно.
Над нестабилната сграда блестеше многоцветна табела, заслепяваше погледа: ПОСЛЕДЕН ВЗРИВ, ЧАЙНА — СТАЯ И ВЕЧЕРЯ. Под него: СОБСТВЕНИК: ДИНГИСУАЙО ПАТИПОНГ.
Трима подпиращи се един на друг моряци излязоха от съседния бар и тръгнаха надолу по разбития тротоар. Рашид се усмихна дружелюбно и им направи място да минат. Един от моряците го погледна със съчувствие, но подмина, без да каже нищо.
Рашид отново се усмихна и усмивката му стана още по-широка, когато чу воя на двигателя „Юкава“ на кораба, който излиташе от полето отвъд оградата. Шофьорът на грависледа се беше оказал прав — космодрумът беше пълен с кораби, които бяха закотвени там от известно време и едва ли щяха да излетят скоро. Но трафик имаше.
Рашид влезе в закусвалнята.
Мъжът, който го поздрави, беше много нисък и силно мургав. В помещението имаше около десет маси и бар. Освен дребния мъж нямаше никого.
— Господин Патипонг?
— Ти полицай?
— Не. Търся работа.
— Ти готвач?
— Да.
— Не. Не готвач. Може би готвач, където хора не вадят ножове, ако поръчката им объркана. Твърде хубав, за да бъде готвач тук.
Рашид премълча.
— Къде готвил последно?
Рашид промърмори нещо неразбираемо.
Патипонг кимна.
— Може би готвач. Готвач никога не казва къде готвил последно. Твърде много жени… алк… деца… полиция. Ела. Ще видим.
Патипонг поведе Рашид към кухнята. Наблюдаваше лицето му внимателно и кимна, когато другият възкликна изумен.