Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Триста се плаща на новак.
— Такива са условията.
Патипонг му правеше знаци от кухнята.
— Съжалявам — промърмори Рашид. Не знаеше защо, но му се струваше, че трябваше да се съгласи.
Капитанът се канеше да каже нещо. Помощник-капитанът го спря и каза:
— Колко добър готвач си?
— Поръчай нещо.
— Ами какво ще кажеш за комуникационното оборудване?
— Хващам се на бас, че последният идиот, когото сте наели, не е направил тройно заземяване на кутията — заяви Рашид. — Това ще накара „Векси“ да хълца през цялото време.
Влезе обратно в кухнята.
— Ти пиян? Наркотици? Какво не наред с работа? — изгледа го смръщено Патипонг.
— Нищо, Дингисуайо. Просто… време е да вървя.
— Виж, ще ти увелича заплатата. Ще ти дам четвърт дялово участие, не една осма. Ако останеш.
Двамата търговски офицери продължаваха да спорят.
— Тези двамата… Джарвис и Моран. Лоши. Той слаб. Пие. Моран… понижен от капитан. Убивал мъже. Кораб… „Сантана“. Гробище. Рециклиран. Всички кораби на „Пийз“ са такива. Боклуци. Подправени разрешителни. С изтекъл срок. Взимат товар откъде могат. Не интересува къде отиват. Не интересува убие ли екипаж, загуби ли кораб. Застраховки винаги изплащани веднага.
— Звучи като приключение.
— Ти пълен хахо. Приключение някой друг, в живино. Гледаш — приключение. Правиш — голям, голям дракх.
— Ей, готвачо — изгъргори Моран. — Ще ти дадем четиристотин и петдесет.
— И работни инструменти? — настоя Рашид. — Моите останаха на борда на последния кораб.
— Ще стане, като се качиш на кораба.
Чакането приключи.
Глава 18
Всички кошмари все някога свършват. Накрая и последната партида от заграбеното АМ2 беше натоварена и Двадесет и трети флот можеше да зареди корабите, чакащи при Ал-Суфи, и после да се завърне у дома.
Но дори и при заминаването си продължиха да дават жертви. Хонджо им бяха заложили клопка — взривно устройство, залепено за един от корабите. Когато той се издигна, бомбата избухна и експлозията унищожи още два товарни кораба и един от разрушителите, които надзираваха цялата операция.
Едва бяха напуснали атмосферата, и една имперска корвета беше улучена. Лихтер на Хонджо, дошъл от космоса, с единствена ракета на товарната си палуба, беше успял да премине незабелязано през прикриващите кораби на флота и беше изчакал своя миг. Ракетата унищожи корветата, а един от крайцерите на Грегор изпрати лихтера и екипажа му в небитието. Но по това време избиването на Хонджо — в по-големи или по-малки мащаби — вече не носеше привкуса на победата. Беше просто дълг, който можеше — но най-вероятно нямаше — да отложи собствената им смърт с няколко часа.
Адмирал Грегор подреди флота в стандартна конвоираща формация. Точно по учебник, а и от тактическа гледна точка нямаше съществени недостатъци. Изглеждаше като триизмерна гъба с основа. „Пънчето“ на гъбата беше транспортният влак. „Шапката“ бяха тежковъоръжените кораби, разрушителите и крайцерите, които сканираха пътя напред. Основата бяха две ескадри от тежковъоръжени крайцери, техните екраниращи щитове подсигуряваха задната част. Не би трябвало да са нужни, но можеха да се окажат жизнено важни.
Това беше само част от лошите новини, които Грегор мрачно разглеждаше на бойния си компютър. Цялата информация беше неприятна, с едно изключение: имаха гориво.
АМ2-резервоарите на флота му бяха пълни догоре — вероятно единствените напълно заредени с гориво кораби в космоса. На теория това означаваше, че би могъл да пренебрегне заповедите на Съвета за икономии и да се устреми с пълна бойна скорост към Ал-Суфи. Е, ако не с пълна бойна скорост, то поне с максималната скорост, която транспортните кораби можеха да поддържат.
Но не можеше да си го позволи. Флотът му беше понесъл твърде много щети при партизанските набези на Хонджо. Пораженията варираха от разкъсвания на корпуси и повредени хиперпространствени двигатели до взривени капсули и какво ли още не. Хонджо бяха проявили невероятна изобретателност при осакатяването на имперските сили. Дори се наложи два крайцера да бъдат скрепени един към друг и да им се подава допълнителен тласък с помощта на снабдителен кораб.
Флотът му се влачеше — наистина с огромна скорост, но все пак се влачеше. Което значеше, че Двадесет и трети флот е уязвим за внезапна атака. Грегор обмисляше да изостави всички единици, които не можеха да поддържат максималната скорост на транспортните кораби. После тръсна глава и реши, че това не е правилно. И така щеше да му е достатъчно трудно.