Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Става въпрос за опита за атентат — изръмжа Ловет. — Нали знаете… да заявите, че го осъждате — и прочие, и прочие.
— Определено го осъждаме — съгласи се господин Еку. — Това „и прочие“ всъщност ме тревожи.
— О… нищо особено, става дума за виновниците. Призоваваме да бъдат наказани. О… да, Хонджо. Решихме, че всяко разумно същество ще ни подкрепи за освобождаването на скритото от тях АМ2. Не можем да оставим такива ненормалници да разполагат с толкова гориво. И да правят каквото си пожелаят. И когато си пожелаят. Искам да кажа, че е напълно законно. Действията ни, имам предвид. Ние издаваме лиценз за АМ2, следователно точно ние трябва да осигурим правилното му ползване.
— Разбирам — кимна съществото Манаби. И определено го мислеше.
— Е, да говорим направо. Има ли проблем с някоя от тези точки? — Ловет говореше колкото се може по-заплашително. Не искаше да остане и грам съмнение какво ще се случи, ако господин Еку има възражения. Затова продължи в същия дух. — Защото, ако има, значи всички имаме проблем. Моите колеги от Съвета искат да знаят със сигурност кой на чия страна е. Времената са тежки. Необходими са сурови мерки. Или сте с нас — или с Хонджо. Ясно?
Господин Еку не мислеше, че е ясно. Но не беше такъв глупак, че да го заяви. Вместо това обясни, че толкова е бързал за срещата, та не е успял да получи пълномощия от правителството си. Голямо недоглеждане от негова страна, за което се извиняваше. Но беше необходима формалност. Иначе не би могъл да говори от името на всички Манаби. А не беше ли точно това, което искаше Ловет?
— Настоявам въпросът да се реши. Не желая никакви неуредици, които някой изпечен адвокат по-късно би могъл да използва. Добре. Вземи каквито пълномощия ти трябват. Направи го добре. Направи го както трябва, и то бързо. Ясно ли се изразих?
Господин Еку отвърна, че Ловет се изразява с безупречна яснота.
Ултиматумът на Тайния съвет постави Махони в нещо, което Килгър наричаше гнездото на дрозда. Йън имаше съвсем смътна представа какво е дрозд, но изобщо не знаеше какво място би обитавало такова създание. Нещо нависоко сигурно. Махони разбра, че правилно е пресметнал развитието на ситуацията, след като дългият политически танц, който Стен беше изтърпял, му беше спестен при началните преговори с Манаби.
И ето че господин Еку сам повдигна въпроса. Без встъпителни думи, той описа невъзможния избор, пред който Ловет ги беше поставил. И двете възможности бяха неприемливи.
Йън не каза: „Предупредихме ви“. Нито се опита да губи времето на господин Еку с утешения. Вместо това подходи директно, също като него. Накратко обрисува основния план на Стен.
Младият адмирал си беше наумил провеждането на публично дело за убийство. Делото щеше да се гледа от независим трибунал, съставен от най-уважаваните същества в Империята. Не трябваше да има никакво съмнение в честността им. За да се осигури безупречността на заседанията, Стен предложи господин Еку да бъде неутрален арбитър. Само на него щяха да бъдат дадени правомощия да наблюдава дали всички улики и доказателства се разглеждат с пълна безпристрастност.
По време на заседанията на трибунала Стен и Махони щяха да направят всичко по силите си, за да осигурят безопасността на участниците.
— А възможно ли е това? — попита господин Еку.
— Не напълно. Затова казвам, че ще направим всичко по силите си. Нищо повече.
— Съвсем разбираемо — кимна господин Еку. — И честно.
Махони не беше изненадан от отговора. Беше далеч по-добро предложение от ултиматума на Тайния съвет. Продължи с уверението, че със Стен ще се постараят всеки миг от процеса да бъде излъчен колкото се може по-далеч. Имаха намерение всяко същество в Империята да получи възможността да научи безпристрастно изложените факти по време на процеса. Не се налагаше да обяснява, че Тайният съвет ще си послужи с всякакви средства, за да попречи на подобна публичност.
— Ще ги поканите ли да се защитят? — попита господин Еку.
— Разбира се.
— Те ще откажат.
— И какво от това?
Еку се замисли за момент.
— Наистина, какво от това.
Не беше нужно да обяснява, че ако трибуналът ги признае за виновни, това не означава, че членовете на Съвета доброволно ще се предадат на съдниците си. Стен търсеше моралната тежест на присъдата, за да наклони везните. Ако бъдеше обосновано както трябва, решението щеше да всее толкова много разногласия и страхове сред поддържниците на Тайния съвет, че всичките им съюзници щяха да се отдръпнат от тях. Какво друго можеха да предложат освен АМ2? А бяха доказали, че са неспособни да го доставят.