Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора
На Норман Спинрад
(активен хипар и комунистически симпатизант),
който ни помогна да навлезем в този дракх,
и
на Денис Фоли
(пенсионирана зелена барета),
който ни помогна да не се увличаме прекалено
Заглавията на първа, втора и трета книга са официалните титли, които Август е получил от Римския сенат: Принцепс — пръв, Император — военен главнокомандващ, Патер патрие — Баща на отечеството.
Заглавието на книга четвърта: „Осъдените на смърт те поздравяват“ е известното обръщение, с което гладиаторите отдавали почести на своя император, преди да започнат кървавите си сражения на арената.
АК и КрБ
КНИГА ПЪРВА
ПРИНЦЕПС
Глава 1
Корабът беше огромен. Имаше форма на десетостен и всяка от стените му беше почти един квадратен километър.
На борда имаше един-единствен човек. Стоеше неподвижно, потопен в прозрачна капсула, поставена в центъра на един от отсеците. Очите му се отвориха. Сини. Безизразни като на новородено. Известно време нищо не се случи.
После някаква клапа се задейства и течността от капсулата бе източена. Полупрозрачният капак се плъзна настрани. Мъжът се изправи и пристъпи на палубата. Движеше се бавно и предпазливо, като инвалид, който се опитва да проходи отново, след като дълго време е бил прикован на легло. Палубата беше приятно топла.
Приседна. Измина миг или час, или ден, преди да прозвучи гласът; идваше отвсякъде.
— В съседната зала има храна и напитки.
Мъжът покорно се изправи. Залитна, после възвърна равновесието си. На ниска поставка до капсулата имаше син комбинезон. Мъжът му хвърли бегъл поглед, после отиде до стената. Тя беше гладка и равна, с изключение на един кръгъл панел с вдлъбнатина във формата на длан. Докосна го.
Стената се превърна в екран. Но какъв? Видео? Радар? Компютърна симулация?
Отвъд лежеше космос/не-космос. Беше черен и същевременно изпълнен с цветове. Очите го заболяха от гледката. Натисна панела още веднъж и екранът отново се превърна в стена.
Все още гол, тътрузейки нозе, мъжът мина през една от вратите.
Масата беше сервирана за един. Блюдата бяха покрити с похлупаци. Мъжът вдигна единия и загреба с пръсти малко от храната. Сдъвка я, после преглътна. Изражението му си остана непроменено.
Обърса пръсти в бедрото си и тръгна към друг отсек, където върху един наклонен стол видя блестящ стоманен шлем, от който излизаха странни израстъци.
Мъжът внимателно го сложи на главата си.
В стаята внезапно се появиха и други хора. Не. Беше някъде другаде. Носеше дрехи — някаква униформа. Хората му се усмихваха, смееха се и се опитваха да го докоснат. И той им позволи да го направят. Чу се да казва думи, които все още не разбираше.
Забеляза някакъв човек сред тълпата. Лицето му бе бледо, а очите му горяха, протягаше му ръка да се здрависат. После внезапно измъкна от дрехата си нещо метално и блестящо.
Мъжът усети ударите в корема си. Усети как пада назад. Изпита болка. Болка, която се усилваше, докато… всичко изчезна.
Свали шлема. Отново беше в отсека, в наклонения стол.
Гласът прозвуча отново:
— И-време от деактивацията: шест години, три месеца, два дни.
Изражението на мъжа се промени едва доловимо. Някаква мисъл изплува в ума му: „Грешка. Пет години закъснение.“ После мисълта беше отхвърлена като безсмислена. Какво значеше „закъснение“? Той се изправи.
— Имате десет корабни дни преди тръгване.
Мъжът кимна. Отправи се към трапезарията. Отново беше гладен.
Глава 2
Беше малка и тиха планета в безлична система около умираща жълта звезда. Системата нямаше определена история. Далече от всякакви търговски или туристически маршрути, тя бе рядко посещавана.
Преди много И-години време имперска изследователска мисия беше направила кратко рутинно проучване, но без да открие нищо интересно. Офицерът, отговарящ за научните изследвания, прилежно беше отбелязал, че планетата е с около 0,87 И-големина и съответстваща на размерите гравитация, И-нормална атмосфера и отстои на три астрономически единици от своето слънце. Климатът варираше от тропически до субарктически и на планетата съществуваха голям брой процъфтяващи форми на живот. Главният обитаващ я хищник беше всъщност боязливо, подобно на котка създание, което не представляваше заплаха за никого.
Освен това офицерът бе добавил забележка: „Не се наблюдават високоразвити същества“.
Планетата беше регистрирана като Проучен свят XM-Y–1134. И за неколкостотин години това беше единственото й име — въпреки че едва ли някой беше питал за него.