Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Влязоха във фоайето. Отдясно имаше врата с табела, която известяваше, че зад нея се намира ателието на майстора на свещи. Шана отвори вратата отляво. Табелката над нея оповестяваше, че тук се намира гадателката.
Шана включи лампите и Ариел ахна от възхищение. Светлината се процеждаше от тавана, който беше боядисан в тъмносиньо и украсен с лунен полумесец и трепкащи звезди. Стените бяха украсени с детайлно нарисувани карти тарок. (Тарок или таро — колода от 78 карти, с които се гадае. — Б. пр.)
Подът беше покрит с тъмносин килим. В средата на стаята имаше малка кръгла, покрита със стъкло масичка, чиито дървени крака представлява изящно резбовани и несъмнено еротична преплетена любовна двойка. Върху масата имаше колода тарок и голямо кристално кълбо, закрепено върху гърба на един оловен Пегас. Крилатият кон изглеждаше толкова истински, че сякаш всеки миг можеше да излети.
— Стаята е фантастична — обяви Ариел.
Шана се усмихна.
— Малко е претрупана за вкуса ми, но на туристите им харесва. Телефонът е в офиса ми.
Отиде към мястото на стената, където бе изобразена картата „Светът“ и отвори вратата, така майсторски вписана в картината, че беше незабележима.
Като включи осветлението, Шана каза:
— Телефонът е на бюрото. Ако дойде някой клиент, преди да си свършила, ще ти позвъня. Бих искала да изчакаш, докато приключа с него, ако нямаш нищо против. Сеансите ми рядко продължават повече от петнайсет минути. В най-долното чекмедже на бюрото има списания, ако се наложи да чакаш.
— Няма проблеми — отвърна Ариел, като влезе в офиса. Стаята беше малка, без прозорци, с модерно бюро, стол и шкаф за папки. Върху бюрото нямаше нищо друго, освен телефона.
— Наистина съм ти много благодарна.
— Няма нищо. Аз съм в другата стая, ако ти потрябвам за нещо.
Когато Шана затвори вратата, Ариел почувства как я пронизва безпокойство, примесено с малко клаустрофобия. Ами ако Шана я заключеше тук? Щеше да бъде като в капан!
Ариел незабавно огледа бравата и откри, че ключа беше оставен от вътрешната страна. Това донякъде отне от напрежението, но все още се чувстваше достатъчно неудобно, за да иска час по-скоро да излезе оттук.
Като седна зад бюрото, тя придърпа телефона към себе си и набра телефонния номер на антикварния магазин. Докато слушаше как телефона в отсрещния край звъни, тя си напомни, че трябва да говори с Джийн с недомлъвки. Това, че Шана бе затворила вратата, не гарантираше, че не я подслушват. Може би Шана можеше да чуе всичко, което Ариел говореше, а може би я подслушваше, ако към телефона имаше свързан дериват.
Отговориха при четвъртото позвъняване. Ариел понечи да заговори и устата й остана отворена, когато чу гласа отсреща. Говореше не Джийн, а самата тя. Не беше се свързала с офиса, а с телефонния секретар у дома си!
Затвори телефона и се опита да убеди сама себе си, че без да иска бе сгрешила номера. Но още докато вдигаше слушалката, за да набере повторно, тя вече беше сигурна, че не е сбъркала. Когато отново се свърза с телефонния си секретар я хвана страх. Някой й пречеше да се свърже с външния свят. Въпросът обаче беше, кой?
Първата й мисъл бе, че е Шана. В края на краищата, телефонът беше неин. Но докато обмисляше подозренията си относно Шана, от устните й се откъсна гневно:
— Лусиен!
В мига, в който го каза, Ариел затисна устата си с длан. Лусиен постоянно я предупреждаваше колко опасно би било, ако някой разбере, че е тук с него. Как можа просто така да изтърве името му?
„Заради нервността, безпокойството и оправдания гняв, ето затова“, промърмори си тя, щом чу сигнала на телефонния секретар, показващ, че е време да остави съобщението си.
Тъй като не можеше да се свърже с Джийн, тя реши, че е по-добре да остави поне някакво съобщение.
— Здрасти, Ариел е. Стигнах в Сенктюъри цяла и непокътната. Околията Ланкастър изглежда точно така, както си я представях. Скоро ще се обадя пак.
Като затвори телефона, тя се опита да се окуражи с мисълта, че от това съобщение поне ще разберат къде се намират двамата с Арманд. Само се надяваше да не бъде прекалено късно, когато открият съобщението. Освен това реши да опита повторно да се свърже от обществен телефон. Беше възможно не Лусиен, а Шана да е пренасочила разговора й, но не можеше да бъде сигурна, преди да е опитала отново от друго място.
Тъй като Шана не й беше позвънила, тя излезе от офиса. Шана седеше до масата и редеше картите пред себе си, а веждите й бяха сключени в намръщена гримаса.
— Лоши новини, а? — попита Ариел, като затвори вратата на офиса.