Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Много си проницателна — каза Лусиен. — Във всеки случай, когато бях на седем години баща ми беше убит от скално свличане и когато преди три години почина дядо ми, поста на висшия свещеник трябваше да премине към мен. Но Гейлън оспори правото ми на този пост, тъй като майка ми била простосмъртна. Тъй като аз съм първия и единствен съществуващ магьосник със смесена кръв, съветът на висшите свещеници реши, че Гейлън и аз трябва да се състезаваме, за да се определи кой е по-могъщ.
— И Гейлън победи — предположи Ариел, когато Лусиен, загледан свирепо в някаква неопределена точка на тавана, потъна в мълчание.
— Не. Той прибегна до измама — бързо заяви Лусиен, като насочи погледа си към нея. — Но не можах да го докажа, така че бях изправен пред дилемата да се закълна във вярност на Гейлън или да стана изгнаник.
— Разбирам — промърмори Ариел, която още не можеше да смели цялата информация. Честно казано цялата история й приличаше на баснята за лисицата и лозето, но предпочете да не му го казва. — Мисля, че разбирам какъв е проблема. Не можеше да докажеш, че Гейлън е мамил, затова изпрати брат ми тук, за да намери доказателство.
Лусиен потърка очи с длани, преди да продължи.
— Не. Приех съдбата си и бях готов да живея с нея. Но преди около шест месеца започнах да сънувам странен сън. Гейлън беше обкръжен от черен ореол и усещах, че сборището е в опасност. Отначало не му обърнах внимание, защото... ами, просто защото беше само един сън. Но той продължи да се повтаря, а усещането, че сборището е в опасност се засилваше. Ние вярваме в сънищата, особено в настойчивите. Най-накрая реших, че някой от сборището иска да ми подскаже, че Гейлън е поставил сборището в опасност и че този някой иска помощ от мен. Имаше само един начин да разбера дали предчувствието ми е вярно и той беше да изпратя шпионин — продължи той. — Но шпионинът трябваше да бъде някой, който знае как да се прикрива. Случайно попаднах на поредица репортажи на брат, в които описваше как е проникнал в религиозна група и разбрах, че той имаше точно такъв талант, от какъвто се нуждаех. Свързах се с него и му разказах за сборището и ето как той се озова тук.
Ариел го изгледа недоверчиво.
— Изпратил си го тук заради един кошмар?
— На практика, да — потвърди Лусиен.
Ариел продължи да го гледа, разкъсвана между съмнението и обидата. Знаеше, че Арманд никога не би се захванал с това проучване, ако е знаел, че не е основано на нищо друго, освен на един сън. Това означаваше, че за да го привлече, Лусиен го бе излъгал. Но макар да достигна до това заключение, Ариел не поиска да го приеме. Това би означавало, че се е доверила на мъж, на когото не може да се вярва.
— Разказали на брат ми за съня си?
Лусиен виновно отвърна поглед от нея.
— Не. Само му разказах за сборището. Но, повярвай ми, Ариел, не предполагах, че тук ще му се случи нещо. Всичко, което исках от него, бе да събере достатъчно доказателства, за да сваля Гейлън и да мога да се върна у дома.
— О, хайде, Лусиен! Не съм глупачка — подигравателно заяви тя. — Можеш да се опитваш да оправдаеш действията си докато свят светува, но истината е, че когато си се свързал с брат ми си имал само една мисъл в главата — да си отмъстиш на Гейлън, защото те е победил.
— Ариел, това не е вярно.
— Така ли? — тя кипна и скочи на крака, постави ръце върху масата и се наклони към него. — Можех да го повярвам, ако беше казал на брат ми това, което ми каза сега. Но ти си го накарал да повярва, че ще разследва някакъв сатанински култ, който представлява заплаха за обществото, а не че ще гони нещо, което не е нищо повече от една приумица. Ако Арманд е знаел това, никога не би дошъл тук. Ти си го излъгал!
— Ариел, ти си разстроена и...
— Дяволски си прав, че съм разстроена! — грубо го прекъсна тя, като тупна с длан по масата за по-убедително. — Не можеш да се примириш, че Гейлън Морган е по-могъщ от теб. Искаш да му отмъстиш и си използвал за тази работа брат ми. Ами ако това му коства живота? Той е само един простосмъртен, което го прави незначителен в очите ти, нали?
— Стига! — Лусиен го каза толкова тихо, че прозвуча като вик. Той също стана прав, подпря се на дланите си и се наклони към нея, почти опрял носа си в нейния.
Ариел осъзна, че ходи по плаващи пясъци, но не искаше да спре.
— Какво има, Лусиен? Да не би да уцелих прекалено близо до средата?
— Ариел!
Досега Ариел никога не бе чувала да произнасят името й като заплаха, но сега възприе произнасянето му именно така.
Вирна брадичка и го изгледа непокорно, докато провлечено казваше:
— Какво ще направиш, Лусиен? Ще ме убиеш ли?