Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Само след час спората бе заобиколена от десетки учудени първаци, които се бутаха един в друг, за да докоснат черупката с тъпите си, безоки муцуни. След още час цял взвод загрижени мъже от крепостите се гмурнаха от горе, от високото, за да опрат собствените си носове в прозрачната стена. После бяха дадени бързи разпореждания.
Четири чехълчета се групираха около кехлибареното кълбо — последва приглушена експлозия от спукването на трихоцистите им. Те изпуснаха реснички и тръгнаха нагоре, като теглеха с големи усилия.
Спората на Лавън леко се залюля в тинята и след това бавно се издигна, заплетена в тънката мрежа. Наблизо една нокта изпращаше студена трептяща светлина към мястото на действието, за да помогне на скупчилите се хора. Фигурата на спящия Лавън — с наведена глава и колене, притиснати до гърдите — се търкаляше с нелепа тържественост вътре в обвивката, докато я придвижваха.
— Заведете го при Шар, чехълчета.
Като си гледаше работата, младият Шар оправдаваше традиционната мъдрост, с която го бе надарила предаваната по наследство длъжност. Той веднага прецени, че каквото и да направеше за обвития в пашкул Лавън, то щеше да бъде третирано като излишно вмешателство.
Затова нареди да оставят спората в една стая на високата кула на крепостта му, където имаше изобилие от светлина и водата беше топла, което трябваше да подскаже на изпадналото в летаргия същество, че пролетта пак наближава. След това той просто седна и зачака, без да споделя размишленията си.
Вътре в спората тялото на Лавън като че бързо смъкваше кожата си на дълги ленти и парцалчета. Постепенно чудноватата му сбръчканост изчезна. Изсъхналите му ръце, краката и хлътналият корем отново се наляха.
Дните минаваха, а Шар продължаваше да наблюдава. Накрая, когато той не бе вече в състояние да открие повече промени, взе спората на гръб и я занесе до най-високата крепостна стена, на пряка дневна светлина.
След час Лавън се раздвижи в кехлибарения си затвор.
Той се изпъна и се протегна, като обърна празния си поглед нагоре към лъчите. Изражението му беше като на човек, който още не се е пробудил от страхотен кошмар. Цялата му външност блестеше с необикновена розова младост.
Шар леко почука по стените на спората. Лавън извърна сляпото си лице към звука и в очите му се появи живот. Той се усмихна нерешително и натисна с крайниците си черупката отвътре.
Кълбото неочаквано се пръсна на парчета с остро пращене. Околоплодната течност се разсипа около него и Шар, отнасяйки характерната миризма на една свирепа борба със смъртта.
Лавън се изправи между отломките и безмълвно загледа Шар. Най-накрая продума:
— Шар… аз бях над небето.
— Зная — кротко отвърна Шар.
Лавън замълча. Шар каза:
— Недей да скромничиш, Лавън. Ти извърши дело от епохално значение. То едва не ти струва живота. Останалото трябва да ми разкажеш сам; всичко, без изключение.
— Останалото?
— Научих от теб много неща, докато спеше. Или все още си противник на „безполезните“ сведения?
Лавън не можа да каже нищо. Вече не съумяваше да разграничи това, което знаеше, от онова, което искаше да узнае. Имаше желание да зададе още само един въпрос, но не можеше да го изрече. Можеше само нямо да се взира в изтънчената физиономия на Шар.
— Ти вече ми отговори — каза Шар още по-кротко от преди. — Ела, приятелю, седни до мене на масата. Ще съставим план за нашето пътешествие към звездите.
Около голямата маса на Шар имаше петима души: самият Шар, Лавън и тримата помощници от семействата на Тан, Танъл и Стравъл, по традиция прикрепени към Шар. Задълженията на тази тройка мъже или понякога жени — при много от предшествуващите Шар са били елементарни и тежки: да реализират в хранителните култури на полето генетичните промени, разработени от самия Шар в малък мащаб, в лабораторни съдинки и петриеви стъкла. При други Шар, с по-големи интереси в металургията или химията, бе имало черноработници — копачи, разбивачи на канари, майстори на калъпи и чистачи на апаратура.
При шестнайсетия Шар обаче тримата асистенти бяха много повече от обичайното обект на завист всред Лавъновите хора, тъй като изглеждаше, че те вършеха много малко работа от каквото и да е естество. Всеки ден те прекарваха дълги часове, беседвайки с Шар в покоите му, като размишляваха над летописи, пишеха миниатюрни драскулки върху плоча или просто гледаха съсредоточено обикновени неща, около които нямаше никаква видима тайна. Понякога те действително се трудеха с Шар в лабораторията му, но повечето време просто седяха.