Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Колко изложби на кучета има?
— О, миличък, идея си нямате. Но според мен ще си загубите времето, ако търсите в тази посока. Не ми се вярва, че човек като този, когото описахте… ами той едва ли ще иска да привлича вниманието, като ходи на такива изложби, особено ако е използвал кучето като — ужасно е само да си го помислиш! — като някакъв вид примамка.
— В такъв случай…
— Може би ще е по-полезно, ако се насочите към други видове състезания. Тях няма опасност да ги покажат по телевизията. Много собственици на уипети се състезават — приятно е да се включиш в битката, нали разбирате!? И ако вашият човек е участвал, някой може да го познае. Нали казахте, че имате портретни скици, които можете да разпратите?
— Да.
— Бихте могли да ги разпратите сред някои от групите.
— За какво говорим всъщност? Имате предвид надбягвания по кръгова писта?
Гърлен смях.
— Мили Боже, това вече почти не се прави! Е, не казвам, че не можете да намерите някое старомодно кръгово състезание, ако това търсите, но гонките са много по-популярни. Това е вид надбягване, при което кучетата преследват примамка. Уипетите не са надушвачи — разчитат предимно на зрението си при преследване. Гонките обикновено включват препятствия и пресечен терен. Използваме бели найлонови пликове за примамка — досадно, но хуманно, както обичаме да казваме. Уипетите са много добри и на фризби и определено се отличават при игра с топка и…
Оставям я да говори… и да говори… и накрая тя ми обещава да сложи препратка с моя постер в уебсайта си и да ми прати списък с организираните групи от почитатели и с развъдните ферми на уипети.
Пакетът пристига след два дни с бърза поща. Списъкът вътре включва имената на четиристотин трийсет и четири групи и повече от двеста сайта, които по нейна преценка можело да прегледам. „Може някои да се повтарят, разбира се — отбелязва тя в допълнителната бележка. — Собствениците на уипети много обичат да се включват в групи!“
Дотук съм отхвърлил само четиридесет и две от списъка си със средновековни атракции. А по всичко личи, че уипетското проучване ще изисква също толкова усилия. Чувствам се безсилен, уплашен, потиснат. Това очевидно е поглъщаща време и човешки ресурси дейност, с която би трябвало да се ангажира полицията. С която трябваше да се ангажира. По мое мнение.
Елизабетинският орнамент за шия, известен като „рюш“, е друга посока на проучване. От списъка си с търговци отделям онези, които се занимават с изработване и продажба на ренесансово облекло — яки, ливреи, кринолини и прочие. Каталогът с търговци се разширява след всеки разговор с някого от тях. Пазарът за надиплени яки обхваща не само ренесансовите фестивали, а също театрални трупи, менестрели, трубадури, шутове, хорове и циркове (където клоуни и различни животни носят такива яки). Подобно на удивителния брой средновековни фестивали и фенове на уипети, производството на рюшове се оказва сериозна индустрия. Можеш да ги купиш по пощата, чрез интернет или на самите фестивали.
— Съжалявам, но повечето ни покупки се заплащат в брой — казва ми една жена от „Карп Дием Рагс“. Провеждам по няколко разговора на ден, но онова, което преди ми се е струвало обещаващ и не твърде широк ъгъл на проучване, сега, по всичко личи, ще отнеме месеци от времето ми.
Събуждам се посред нощ с нова мисъл — оборудване за гимнастически салон. Колко хора имат въжета, висящи от таваните им?
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, на следващия ден откривам, че въжета можеш да си купиш навсякъде. Същите въжета, които се окачват на тавана за катерене, се използват за връзване на лодки, окачват ги по бордовете на яхти и по края на доковете за „смекчаване на удара“, опъват ги вместо перила на подвижни мостчета, за украса в морски ресторанти. Могат да се купят в магазини за морски стоки, по интернет и с пощенски запис. Обикновено въже може да бъде превърнато във въже за катерене, като се добави примка от кабел в единия край, с чиято помощ да се закачи на кука в тавана. Старите въжета за катерене рядко умират. Вместо това мигрират от първокласни фитнес клубове и големи, финансово обезпечени гимназии или спортни училища в спонсорирани от църквата гимнастически салони и общински спортни центрове… и оттам в някой от безбройните квартални фитнеси.
Ема явно си е свършила работата. От полицейското управление в Корвалис пращат техните файлове върху случая Сандлинг, които включват и копия от свързаните със случая файлове от Юрика. Разглеждам ги с часове и те наистина ми дават нови нишки — имена на други обитаващи парка хора, съседи на Ема и момчетата, биографията на Далт Трублад, имена на родителите на приятелчета на Конър и Чандлър. Заемам се да проследя тези нишки, говоря с тези хора, но не научавам нищо ново. Как го беше казал Шофлър? Гоня вятъра.