Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Съставям списък на средновековни фестивали. От предишни проучвания знам, че такива има повече, отколкото би си помислил човек.
За мой късмет първият адрес, който изплюва търсачката — Директория на панаирите, — ми свършва чудесна работа. С едно кликване в центъра на красивата кожена корица на „книгата“, красяща заглавната страница на сайта, получавам достъп до подробен списък от събития — Панаири, Фестивали, Възстановки, Пирове, Шествия, Турнири и така нататък. Подредени в хронологичен ред, „пергаментовите“ страници на „книгата“ предоставят богата информация. Всеки отделен панаир или фестивал си има препратки, които съдържат подробности за годината, в която се „състои“ събитието (1567, 1601 и т.н.), колко дълго се е „играло“, броя на сцените за представления, броя на павилионите, продаващи стоки и храна, карти, метеорологична информация, работно време и входна такса, както и телефонни номера и друга информация за контакт с управата. Има дори „оръжейна политика“ за всяко събитие, съобщаваща дали оръжията трябва да бъдат „мирно овързани“ или не (каквото и да значи това).
Освен двеста и деветте „главни мероприятия“, директорията предоставя списък на актьорите и компаниите, управляващи тези фестивали, умопомрачителен каталог, включващ всичко от „демонстрации на хищни птици“ до огнегълтачи.
Занаятчиите и продавачите си имат собствена „страница“; в списъка има доставчици на кожени съдове за пиене, плетени ризници и жонгльорски бухалки.
Използвайки директорията като гид, всеки ден прекарвам по няколко часа на телефона, разговаряйки с хора, които управляват подобни места. Повечето се налага да убеждавам, да се боря с инстинктивното им нежелание да съдействат. Разбирам защо не искат да говорят с мен. Самият аз определено бих избягвал да разговарям с разни отчаяни родители, които намекват, че из фантазния ми свят дебне похитител на деца.
Все пак успявам да спечеля повечето, поне дотам, че се съгласяват да разлепят постер ТЪРСИ СЕ в служебните помещения.
Постера го изработиха в „Кинкос“. Под класическото заглавие „ТЪРСИ СЕ“ има различни портретни скици на Флейтиста (включително и изработената от полицейски художник по описание на близнаците Сандлинг). Под скиците има кратко описание на отвличането на Кевин и Шон, мястото и датата, заедно с малкото, което е известно за външността на Флейтиста, за костюма му и кучето. Най-отдолу има информация за връзка и обещание за награда.
Изпращам по няколко пакета на ден — циркулярно писмо и по няколко копия на постера. Използвам Федерал Експрес — макар да е скъпо, — заради спешността, която внушават експресните им доставки. Вкарвам адресите в компютъра си, създал съм и файл на всеки панаир, така че да следя последвалите обаждания и имейли, отклика и какво е направено. Записите в календара ми ме подсещат кога да очаквам резултати.
Веднага щом приключа с всички мероприятия в Директорията, съм планирал да се заема със списъка на актьорите и търговците. Междувременно си почивам от средновековния свят с планове за подобна кампания сред кучешкото царство.
Може би ще успея да се добера до Флейтиста чрез кучето му. Оставам шокиран, когато първото ми търсене в Гугъла — с ключова дума „уипет“ — дава повече от трийсет и седем хиляди сайта. Много се повтарят и все пак има повече ферми за развъждане на уипети, клубове на притежатели на уипети и фенове на уипети, отколкото някога съм си представял.
— О, да — гъргори жената от „Уипетски свят“, — те са чудесни кученца, енергични, но послушни и толкова… толкова красивички, не мислите ли? Искате ли да ви помогна да си намерите уипетче? Затова ли се обаждате?
Простото ми обяснение — че се опитвам да издиря човек, който е бил видян с уипет — само я обърква и тревожи.
— Значи само това знаете за него, така ли — че има куче? Кучето нападна ли ви?
Обяснявам й кой съм и защо се опитвам да открия някого чрез уипета му.
— Ооо — казва тя с равен глас, без следа от предишния ентусиазъм. — О, Боже! Ами… не знам. Ако човекът не се състезава, ще е адски трудно да го намерите. Ако се състезава обаче, или ако някога се е състезавал, може би има шанс. Но ако просто си е купил уипет от някоя ферма или пък си е осиновил някое от приятел… не знам.
— Да се е състезавал? Имате предвид изложбите на кучета?
— И това е възможност. Уипетите наистина, ама наистина показват големи заложби при хрътките. Имаме големи надежди за едно от момчетата на тазгодишното в Уестминстър, между другото.