Франкенщайн (Или новият Прометей)
- Автор: Шелли Мэри Уолстонкрафт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Франкенщайн (Или новият Прометей)». Краткое содержание книги:
Около половин дузина хора пристъпиха напред; съдията посочи един и той разказа как предната нощ ловял риба в морето със сина си и зет си, Даниъл Нюджънт, когато около десет часа излязъл силен северен вятър и те решили да се приберат. Нощта била много тъмна, тъй като луната все още не била изгряла, и те не акостирали в пристанището, а както обикновено в едно заливче на две мили разстояние. Той вървял отпред и носел част от риболовните принадлежности, а другите двама го следвали на известно разстояние. Както стъпвал по пясъка, изведнъж се препънал в нещо и се проснал по очи на земята. Спътниците му се притичали на помощ и на светлината на фенера видели, че това, в което се препънал рибарят, бил трупът на млад мъж. Предположили, че е удавник, изхвърлен на брега от вълните, но като го разгледали, забелязали, че дрехите му не били мокри, а и тялото не било още изстинало. Веднага го отнесли в колибата на една старица недалеч от това място и напразно се опитвали да го съживят. Бил красив младеж на около двадесет и пет години. По всичко личало, че е удушен; нямало други следи от насилие освен тъмни отпечатъци от пръсти върху шията му.
Първата част от показанията изобщо не ме заинтересува, но когато споменаха за отпечатъци от пръсти, аз си спомних за убийството на брат ми и силно се развълнувах — крайниците ми се разтрепераха, а пред очите ми заплува мъгла и това ме принуди да се облегна на един стол, за да не падна. Съдията ме наблюдаваше с проницателен поглед и, разбира се, поведението ми го накара да си направи неблагоприятен за мен извод.
Синът потвърди показанията на баща си, а когато разпитаха Даниъл Нюджънт, той се закле, че точно преди зет му да падне, забелязал лодка с човек в нея недалеч от брега и доколкото можел да различи на лунната светлина, това била същата лодка, с която аз съм пристигнал.
Една жена даде показания, че живеела близо до брега и стояла на прага на къщата си, очаквайки завръщането на рибарите, приблизително час преди да бъде открит трупът, когато забелязала лодка само с един човек, която отплувала от мястото, където по-късно било намерено тялото.
Друга жена потвърди разказа на рибарите, занесли трупа в къщата й — още не бил изстинал. Сложили го на леглото и започнали да го разтриват, а Даниъл изтичал до града за лекар, но животът вече бил напуснал тялото.
Разпитаха още няколко души за моята поява и те всички бяха на мнение, че при силния северен вятър, излязъл предишната нощ, съществува голяма вероятност да съм се борел със стихията в течение на много часове и накрая да съм бил принуден да се върна обратно там, откъдето съм потеглил. Освен това смятаха, че съм пренесъл трупа от друго място и е много вероятно поради непознаване на брега да съм влязъл в пристанището, без да имам представа за разстоянието между град … и мястото, където съм оставил тялото.
Мистър Къруин, след като изслуша всички показания, пожела да ме заведат в стаята, където лежеше покойникът, приготвен за погребение, за да видят какво впечатление ще ми направи неговият вид. Вероятно тази идея бе подсказана от силното ми вълнение при описанието на начина, по който е било извършено убийството. Така че съдията и още няколко души ме заведоха в странноприемницата. Не можех да не се развълнувам от странните съвпадения през изминалата напрегната нощ, но знаейки, че приблизително по същото време, когато е бил открит трупът, аз разговарях с няколко души на острова, бях съвършено спокоен за изхода на делото.
Влязох в стаята, където лежеше убитият, и ме накараха да се приближа до ковчега. С какви думи да опиша чувствата, които ме обзеха при вида му? И досега устните ми пресъхват от ужас и не мога да не си спомня за онзи момент без тръпка на болка. Разпитът, присъствието на съдията и на свидетелите — всичко изчезна като сън, щом съзрях безжизненото тяло на Анри Клервал. Въздухът не ми достигаше и като се хвърлих върху трупа, възкликнах:
— Нима престъпните ми ръце те лишиха и теб, скъпи Анри, от живот? Двама вече погубих, други жертви чакат реда си, но ти, Клервал, приятелю мой, благодетелю…
Човек не е в състояние да изтърпи мъки като моите и ме изнесоха от стаята в силни конвулсии.
След тях последва треска. Два месеца бях на границата между живота и смъртта: бълнуването ми, както научих по-късно, навявало ужас в околните: наричал съм себе си убиец на Уилям, на Жюстин и на Клервал. Понякога съм молел присъствуващите да ми помогнат да разкъсам демона, който ме терзае, а друг път съм усещал пръстите му на шията си и съм пищял от болка и ужас. За щастие, тъй като съм говорел на родния си език, само мистър Къруин ме разбирал, но ръкомахането и отчаяните вопли били достатъчни, за да наплашат околните.