Франкенщайн (Или новият Прометей)
- Автор: Шелли Мэри Уолстонкрафт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Франкенщайн (Или новият Прометей)». Краткое содержание книги:
Така минаха няколко часа; но постепенно, докато слънцето бавно се скланяше към хоризонта, вятърът утихна до лек бриз, а огромните вълни изчезнаха. Но затова пък започна мъртво вълнение: стана ми лошо и едва удържах кормилото, ала в този момент откъм юг забелязах високата линия на брега.
Макар и изтощен от умора и непоносимо напрежение, изпитвано в продължение на часове, неочакваната увереност, че ще се спася, ме заля като топла радостна вълна и от очите ми бликнаха сълзи.
Колко променливи са нашите чувства и колко странна е тази непреодолима любов към живота дори в минути на най-тежки страдания. С част от дрехите си направих нещо като второ платно и жадно започнах да направлявам лодката към брега. Той ми се видя див и каменист, но като се приближих, веднага забелязах, че е обитаем. Близо до брега имаше лодки и почувствувах, че съм се върнал в лоното на цивилизацията. Внимателно огледах бреговата линия и с радост забелязах камбанария, която най-сетне се показа иззад един неголям нос. Тъй като бях крайно изтощен, реших да се отправя направо към града, където беше най-вероятно да си набавя храна. За щастие носех със себе си пари. След като заобиколих носа, пред очите ми израсна малко спретнато градче с добро пристанище, в което влязох с разтуптяно сърце, радостен от неочакваното спасение.
Докато завързвах лодката и спусках платната, около мен се струпаха няколко души. Изглеждаха много изненадани от моята поява, но вместо да ми предложат помощ, започнаха да разговарят помежду си шепнешком, ръкомахайки, което във всякакъв друг момент би събудило в мен някаква тревога. Но засега само си помислих, че говорят на английски и затова се обърнах към тях на този език:
— Приятели, бихте ли ми казали кой е този град и къде се намира?
— Скоро ще разбереш — отговори ми с пресипнал глас един от тях. — Възможно е нашият град да не ти бъде много по вкуса, но за това никой няма да те пита, бъди сигурен.
Стъписах се, като чух такъв неприязнен отговор от непознат човек; но не по-малко ме смутиха намръщените, зли лица на останалите.
— Защо ми отговаряте така грубо? — попитах аз. — Англичаните обикновено са по-гостоприемни към чужденците.
— Не знам какви са англичаните — каза мъжът, — но ирландците ненавиждат престъпниците.
Докато провеждахме този странен диалог, забелязах, че тълпата бързо нараства. Лицата на всички изразяваха смесица от любопитство и гняв, което ме ядоса и донякъде разтревожи. Попитах къде има странноприемница, но никой не ми отговори. Тогава тръгнах напред, а тълпата ме заобиколи и последва с глух ропот; някакъв мъж с неприятен вид се приближи до мен, хвана ме за рамото и каза:
— Елате, господине, с мен при мистър Къруин, там ще дадете сметка за всичко.
— Кой е мистър Къруин? Защо трябва да давам сметка? Това не е ли свободна страна?
— Да, сър, свободна е за честните хора. Мистър Къруин е съдия, а сметка ще трябва да дадете за смъртта на един джентълмен, намерен убит снощи.
Тези думи ме поразиха; но след малко се съвзех. Бях невинен, това лесно можеше да се докаже; така че последвах придружвача си мълчаливо и бях отведен в една от най-хубавите къщи в града. Едва се държах на краката си от умора и глад, но обкръжен от тълпата, счетох за благоразумно да събера силите си, за да не изтълкуват физическата ми слабост като страх или признание за вина. Тогава още не подозирах бедата, която след минути само щеше да ме връхлети и потопи в такъв ужас и отчаяние, че щеше да избледнее страхът от безчестието и смъртта.
Ще спра за малко, защото трябва да призова на помощ цялата сила на духа си, за да си припомня подробностите около страшните събития, за които ще ви разкажа.
ГЛАВА XXI
Не след дълго ме въведоха при съдията — стар, добродушен човечец със спокойни и благи обноски. Той обаче ме погледна доста сурово, обърна се към придружвачите ми и попита кои са свидетелите по делото.