Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Тя пристигна в тази огромност, под този безкрайно син небосвод, защото Хенри й направи предложение за женитба и тя даде единствения отговор, който можеше да даде една четиридесетгодишна стара мома. Но когато пристигна, тя си зададе един по-голям въпрос: на какво е способна в цялото това пространство? За какво има кураж, как може да се развие? Да бъде лоша или добра, каза си тя: но да бъде нова. Нашият съсед доктор Хорхе Бабингтън, каза тя на Джебраил, никога не ме хареса, нали знаеш, той ми разказваше истории за британците в Южна Америка, винаги такива обратни типове, казваше той с отвращение, шпиони, разбойници и грабители. Толкова ли сте екзотични във вашата студена Англия? — попита я той и отговори на собствения си въпрос, сеньора, не мисля така. Наблъскани в този остров, подобен на ковчег, трябва да откриете по-широки хоризонти, за да изразите тези тайни азове.
Тайната на Роуза Даймънд беше един обем за любов, толкова голям, че скоро стана ясно, че бедният прозаичен Хенри никога няма да я задоволи, защото каквато и любов да имаше в този пихтиест скелет, тя беше запазена за птиците. Блатни ястреби, бързолети, бекасини. В малка гребна лодка той прекарваше най-щастливите си дни сред папура на местните заливи с бинокъл на очите. Веднъж във влака за Буенос Айрес той смути Роуза, изпълнявайки любимите си птичи викове във вагон-ресторанта, поставяйки шепи около устата си: птица-сънливец, вандурия ибис, трупнал. Защо не можеш: така да ме обичаш, искаше да попита тя. Но никога не го направи, защото за Хенри тя беше мома от сой, а страстта беше ексцентричност на други раси. Тя стана generalissimo на чифлика и се опита да задуши своите порочни копнежи. През нощта започна да излиза в пампата и лежейки на гръб, да гледа галактиката отгоре и понякога под влиянието на този бляскав поток от красота започваше цяла да трепери, да тръпне от дълбоко удоволствие и да сумти непозната мелодия и тази звездна музика беше толкова плътно до нея, колкото близо тя стигаше до радостта.
Джебраил Фаришта: чувстваше историите й да се увиват около него като мрежа, задържайки го в този изгубен свят, където петдесетина сядаха за вечеря всеки ден, какви мъже бяха, нашите гаучоси, нищо сервилно у тях, много свирепи и горди, много. Истински месоядци, можеш да го видиш на снимките. През дългите нощи на тяхното безсъние тя му разказа за маранята, която се спускаше върху пампата, така че малкото дървета стърчаха като острови и конникът приличаше на митологично същество, галопиращо върху повърхността на океана. Като призрака от океана. Тя му разказваше лагерни истории, например за гаучото атеист, отхвърлил рая, когато умряла майка му, викайки нейния дух да се върне, всяка нощ в течение на седем дни. На осмата нощ обявил, че тя явно не го е чула, защото иначе със сигурност щяла да дойде да утеши своя обичан син; затова смъртта трябва да е краят. Тя го впримчваше в описания на дните, когато хората на Перон дошли в белите си костюми и зализани коси и пеоните ги прогонили, разказа му как са били построени железопътните линии от Anglos, за да обслужват техните естанции и язовирите също, например историята на нейната приятелка Клодет, истинска разбивачка на сърца, скъпи, омъжи се за едно момче инженер на име Грейнджър и разочарова половината Хърлингхъм. Заминаха за някакъв язовир, който той строеше, и следващото нещо, което чуха, беше, че бунтовниците идват да го взривят. Грейнджър отиде с мъжете да пази язовира, оставяйки Клодет сама с прислужницата, и ето ти няколко часа по-късно прислужницата пристига тичешком, сеньора, ъъъ, има един hombre на вратата, ъъъ голяяям като врата. Какво още? Капитан бунтовник. — „А вашият съпруг, мадам?“ — „Чака ви при язовира, където трябва да бъде.“ „След като не е бил способен да ви защитава, революцията ще го направи.“ И той поставил охрана пред къщата, драги, голяма работа. Но в сраженията загиват и двамата мъже, съпруг и капитан, и Клодет настоя на съвместно погребение, наблюдаваше как двата ковчега потъват един до друг в земята, оплакваше ги и двамата. След това знаехме, че е опасна компания, trop fatale, a? Какво? Trop твърде fatale. В невероятната история на красивата Клодет Джебраил чу музиката на Роузините копнежи. В подобни моменти той я виждаше да го гледа с крайчеца на очите и чувстваше дърпане в областта на пъпа си, сякаш нещо се опитваше да излезе. В същия момент тя отклоняваше поглед и усещането избледняваше. Може би беше само страничен ефект от стреса.