Истината

— Кой, ученикът ли? — От изненада зениците на господин Лале спряха да се въртят лудешки. Обърна свещника и се загледа в дъното. — Ей, прав си бил! Ето я емблемата на Селини, ама под нея е издълбано мъничко „М“. За пръв път виждам някое от …аните му ранни изделия. Бил е още по-изкусен със среброто, ама жалко за тъпата му фамилия. Преподобни, знаеш ли за колко може да се продаде това?

— Питахме се дали няма да вземем седемдесет долара — обнадежди се жрецът. — Беше в купчината стари мебели, които една възрастна дама дари на Църквата. Да си призная, запазихме го досега от добри чувства към нея…

— А при вас ли е кутията? — Господин Лале неуморно разглеждаше шедьовъра. — Изработвал е великолепни …ани кутии. От вишнево дърво.

— О… не ми се вярва…

— Направо …ана срамота.

— А… толкова ли е ценен? Ако не се лъжа, имаме още един такъв в някой долап.

— Намерите ли по-запален колекционер, можете да изкопчите четири …ани хилядарки — заяви господин Лале. — Ама щом имате …ан чифт, май ще вдигнете до дванайсет хиляди. В момента …аният Мазник много се търси.

— Дванадесет хиляди! — избълва старецът и очите му светнаха с блясъка на смъртния грях.

— Или повече — пресметна господин Лале. — Щото е …ана прелест. Горд съм, че видях тоя свещник. — Изгледа кисело господин Шиш. — Пък ти щеше да го използваш като …ан тъп тежък предмет.

Той почтително остави свещника върху масата във вестиария и грижливо го забърса с ръкав. После се обърна светкавично и стовари юмрук върху главата на жреца, който се свлече с тиха въздишка.

— Имали още един в …ан долап! Честно, ще взема да се изплюя!

— Искаш ли да го вземем? — делово попита господин Шиш, който тъпчеше някакви дрехи в чувал.

— Хич не ми се ще. Тукашните прекупвачи на крадено ще го претопят заради среброто. И ще ме гризе …аната съвест. Дай да намерим …аното куче и да се разкараме от тая дупка. Изпадам в …ана депресия.

Уилям се обърна на другата страна, събуди се и ококори очи.

Две минути по-късно госпожа Еликсирска слезе в кухнята, въоръжена с фенер, маша и преди всичко с ролки в косата. Съчетанието би смазало бойния дух на почти всеки крадливо настроен натрапник.

— Господин Дьо Слов! Какво правите?! В полунощ!

Уилям само се озърна и продължи да отваря шкафовете.

— Много съжалявам, че съборих тиганите. Ще ви платя всяка повреда. Но къде е тази везна?!

— Везна ли?…

— Да! Кухненската везна! Къде е?

— Господин Дьо Слов, аз…

— Къде е проклетата везна, госпожо Еликсирска? — изръмжа Уилям отчаяно.

— Господин Дьо Слов, засрамете се!

— Самото бъдеще на града е сложено на везната, госпожо!

Недоумението успя да избута оскърбеното достойнство.

— Нима ще мерите бъдещето на града с моята везна?

— Да! Да! Не е изключено!

— Е… Щом е така… Тя е в килера до чувала с брашното. Значи на целия град?…

— Твърде е възможно!

Уилям се опита да напъха тежката везна в куртката си, но платът запращя.