Градът на мрака

— Моята любимка — обясни Масой.

Вторият син на До’Урден наблюдаваше с удивление как Хюнет изпрати пантерата в собствения й свят, как духът й се върна в изваяната от оникс вълшебна статуетка, която младият учител държеше в ръката си.

— Откъде имаш този верен спътник? — попита Дризт.

— Не подценявай мощта на магията — отвърна Масой и пусна фигурката в дълбокия си джоб.

Когато погледна към Алтън, лъчезарната му усмивка се стопи, а на лицето му се изписа навъсено изражение. Младият До’Урден също се взря в безликия магьосник. Един ученик току-що бе посмял да нападне своя учител — това му изглеждаше много странно, почти невъзможно. С всяка изминала минута цялата ситуация изглеждаше все по-объркана.

Алтън знаеше, че е превишил правата си и ще плати скъпо за извършената глупост, освен ако не предприемеше нещо, за да се измъкне от тази каша.

— Е, Дризт, разбра ли днешния урок? — попита Масой, а Безликият усети, че въпросът беше отправен и към него.

Младият мрачен елф поклати глава.

— Не съм сигурен, че проумях целта на всичко това — искрено отвърна той.

— Трябваше да ти покаже недостатъците на магията — обясни Хюнет, опитвайки се да прикрие истината за случилото се, — вредите, нанесени от постоянното напрежение, под което се намира всеки практикуващ магьосник. Трябваше да видиш колко уязвими са, когато магията ги обсеби и се превърне в тяхна фиксидея — каза той и погледът му се стрелна към Алтън. — Пълната им уязвимост, когато преследваната от тях жертва се превърне в смисъла на техния живот.

Дризт прозря лъжата, но не можеше да разбере причините за събитията през този ден. Защо Безликият го нападна по този начин? Защо Масой — един ученик — рискува толкова много, за да му помогне?

— Да не притесняваме учителя повече — каза бъдещият магьосник с надеждата, че ще разсее любопитството на младия До’Урден. — Ела с мен, нека се върнем в залата за упражнения. Ще разбереш повече за моята пантера — Гуенивар.

Вторият син погледна към Алтън и се зачуди как ли ще реагира непредвидимият магьосник.

— Да, вървете — спокойно заяви той, гледайки към своя ученик. — Убеден съм, че днешният урок е вече разбран.

Безликият знаеше, че лъжата, която Масой бе измислил преди малко, бе единственият му шанс да избегне гнева на матрона СиНафей Хюнет.

Дризт отново ги погледна — първо своя наставник, после учителя, и реши, че няма смисъл да стои повече в тази стая. Искаше да научи повече за Гуенивар.