Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Не… Наистина не го правиш. Просто ми се струва…
— Недостойно за дама? Неподобаващо? — Пейн изпука с кокалчетата на ръцете си. — Колко жалко.
Лейла въздъхна бавно и продължително.
— Обучавана съм специално за ерос.
— И това не ти харесва?
— Напротив. Това е нещо, което не познавам, а бих искала.
Пейн се намръщи.
— Уменията ти не се използват?
— Точно така. Бях отблъсната от Джон Матю в нощта на преобразяването му, след като се грижих за него по време на промяната му. А когато храня братята, те никога не ме докосват.
— Моля? — Правилно ли бе чула? — Искаш да правиш секс? С някого от тях?
Тонът на Лейла стана хаплив.
— Със сигурност ти знаеш най-добре от всичките ми сестри какво е потенциалът ти да не бъде осъществен.
Е… Не беше ли схванала ситуацията напълно погрешно?
— При цялото ми уважение не мога да разбера защо би искала… Това… С някого от онези мъже.
— Защо да не го искам? Братята и онези трима млади мъже са красиви и силни. И след като Примейлът не използва услугите ни… — Лейла поклати глава. — Обучавани сме, обяснявано ни е, чели сме за акта… И аз искам да го изживея лично. Дори да е само веднъж.
— Честно казано, не мога да почувствам дори бегло влечение. Никога не съм изпитвала такова и не ми се вярва някога да се случи. Предпочитам да се бия.
— Тогава ти завиждам.
— Така ли?
Очите на Лейла изглеждаха толкова стари.
— Много по-добре е да нямаш желания, отколкото да не можеш да ги осъществиш. Едното е облекчение, а другото празнота, която тежи на плещите ти.
Ноуан се появи с поднос с нарязани плодове и сок, а Пейн каза:
— Ноуан, защо не се присъединиш към нас?
Лейла се усмихна на прислужницата.
— Наистина, ела при нас?
С поклащане на главата и поклон Ноуан им остави старателно приготвения поднос и пое да върши задълженията си, като закуцука към изхода на банята.
Пейн остана намръщена и двете с Лейла потънаха в мълчание. Разсъждаваше над онова, което си бяха казали и не можеше да разбере как бе възможно да имат толкова противоположни възгледи… И в същото време и двете да са прави.
За доброто на Лейла, Пейн се надяваше тя самата да греши. Какво ли разочарование би било да се окаже, че си копнял за нещо, което далеч не отговаря на очакванията ти?
19.
— Жена?
Мекият кънтящ глас на Омега прозвуча по-силно, отколкото предполагаха размерите му и думата изпълни всеки ъгъл на помещението, облицовано с полиран камък, представляващо неговите лични покои. Леш даде всичко от себе си да изглежда спокоен, когато се облегна на една от черните стени.
— Нужна ми е, за да ми предоставя кръв.
— Така ли?
— Това е биологична нужда.
В бялата си роба Омега изглеждаше впечатляващо, докато се движеше наоколо. С качулката, скръстените си ръце и длани, скрити в стелещите се ръкави, той наподобяваше офицера в играта на шах.
Само че, разбира се, тук той беше царят.
Приемната на Омега имаше приблизително размерите на бална зала и беше оформена като такава. В безбройните черни полилеи и свещници бяха поставени хиляди черни свещи. Интериорът обаче, в никакъв случай не беше безличен. Най-малкото, защото пламъците на свещите бяха червени. И като връх на всичко стените и подовете бяха покрити с най-невероятния мрамор, който Леш някога беше виждал. Под определен ъгъл беше черен, а под друг беше кървавочервен и тъй като светлината трепкаше непрестанно, пред погледа играеха и двата цвята.
Не беше трудно човек да се досети за причината за избора на такъв интериор. Като се имаше предвид гардероба на Омега, който беше ограничен до снежнобели роби, подобни на завеси, той представляваше центъра, привличащ погледите. Другото беше само фон.
Омега управляваше своя свят по същия начин.
— Тя ще бъде ли също така и твоя спътница, синко мой? — попита Омега от другия край на помещението.
— Не — излъга Леш. — Само източник на кръв. — На Омега не биваше да се дава повече информация, отколкото се налагаше. Леш беше наясно колко непостоянен можеше да е баща му и беше важно да не му се набива на очи.
— Аз не ти ли дадох достатъчно сила?
— Причината е във вампирските ми гени.
Омега се обърна с лице към Леш. След кратка пауза той произнесе с ужасяващия си глас: