Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Когато стигна до водопада, тя стъпи на крака и разпусна косата си. Беше по-дълга от тази на Рот и тя се беше научила не само да я сплита, но и да я вдига на кок на тила си. В противен случай той би могъл да я влачи наоколо за нея.
Под струята, калъпи със сладко ухаещи сапуни очакваха дланта й и тя използва един от тях, за да насапуниса цялото си тяло. Обърна се, за да се изплакне и установи, че вече не е сама.
Но поне облечената в тъмна роба фигура не беше на майка й.
— Привет — извика Пейн.
Ноуан3 се поклони, но както винаги не отговори, а Пейн изведнъж съжали, задето беше оставила робата си на пода.
— Аз мога да я вдигна — извика Пейн и гласът й проехтя в празното помещение.
Ноуан само поклати глава и вдигна дрехата. Прислужницата беше така мила и тиха, изпълняваше задълженията си, без да протестира, въпреки че имаше недъг, който затрудняваше ходенето й.
Въпреки че никога не говореше, не беше трудно да се досети човек каква бе тъжната й история. Още една причина да мрази онази, вдъхнала живот на расата им, помисли си Пейн.
Избраниците, също като Братството на черния кинжал, бяха създадени с конкретна цел и трябваше да притежават определени качества. Докато от мъжете се очакваше кръвта им да кипи, да са агресивни и да се представят достойно в битките, от жените се изискваше да са умни и издържливи, да са способни да обуздават първичните инстинкти на мъжете и да се грижат за цивилизоването на расата. Ин и Ян. Две страни на едно цяло и взаимното им хранене с кръв от противоположния пол ги свързваше завинаги.
Но не всичко се беше получило според плана. Истината бе, че обвързването между близки родственици беше довело до проблеми и макар при Рот законът да повеляваше като син на крал той да седне на престола със или без увреждания, Избраниците нямаха този късмет. Дефектите не се толерираха от законите на расата им. И така беше открай време. Такива като Ноуан, които имаха недъзи, бяха принудени да се забулят и да работят като прислужници на своите сестри. Скрит и неспоменаван позор, на който въпреки всичко се гледаше с „обич“. Или по-точно казано — със „съжаление“.
Пейн знаеше отлично как се чувства другата жена. Не по отношение на физическите й дефекти, а какво е да не отговориш на очакванията на околните.
И като става дума за очаквания…
Лейла, една от Избраниците, влезе в банята, съблече робата си и я подаде на Ноуан с нежна усмивка на лицето, която беше толкова типична за нея.
Изражението й се промени веднага щом сведе очи и влезе във водата. Изглеждаше потънала в мисли, които я натъжаваха.
— Приветствам те, сестро — заговори я Пейн.
Лейла рязко извърна глава и вдигна вежди.
— О… Не знаех, че си тук. Приветствам те, сестро.
След като Избраницата се поклони, тя седна на една от подводните мраморни пейки и макар Пейн да не си падаше много по разговорите, нещо в напрегнатата тишина, обгръщаща другата жена, привлече вниманието й. Довърши къпането си и заплува към Лейла, която промиваше прободните рани на китката си.
— Кого храни? — попита Пейн.
— Джон Матю.
О, да, мъжът, споменат от краля.
— Добре ли мина?
— Да. Съвсем добре.
Пейн се облегна на ръба на басейна и се загледа в русата красавица пред себе си. След миг тя прошепна:
— Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Защо е тази тъга? Винаги… се завръщаш натъжена.
Макар че знаеше отговора. За една жена, да бъде насилвана да прави секс и да предоставя вената си само защото така повелява традицията, сигурно беше немислимо мъчение.
Лейла огледа белезите върху китката си с някаква вяла безчувственост, като че беше чужда. После поклати глава.
— Не мога да се оплаквам от оказаната ми чест.
— Чест? Струва ми се, че по-скоро си получила нещо друго.
Проклятие бе по-точното определение.
— О, не, за мен е чест да служа…
— Бъди честна и не се прикривай зад празни думи, когато лицето ти издава какво се таи в сърцето ти. И ако на устата ти е да изречеш недоволство от Скрайб Върджин, винаги съм насреща да го чуя. — В светлозелените очи на Лейла се четеше потрес, но Пейн вдигна рамене. — Не крия какво чувствам. Никога.
3
Име, производно от английското местоимение no one — „никой, никоя“. — Бел.ред.