Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Рот прочисти гърлото си.
— Благодаря ти за добрата битка. Нещата у дома никак не са добре.
— Защо?
Той погледна встрани, сякаш се взираше в хоризонта. Което вероятно беше навик, останал от времето, когато бе прикривал чувствата си от околните.
— Изгубихме една жена. Врагът я плени. — Той поклати глава. — И един от нашите страда много заради това.
— Обвързани ли бяха?
— Не… Но той се държи като че са били. — Кралят вдигна рамене. — Така и не съм разбрал за връзката помежду им. Всъщност никой не беше наясно. Но… Тя е съществувала и тази нощ всичко излезе наяве с гръм и трясък.
Жаждата за подробности от реалния живот, който макар и труден беше истински, я накара да попита:
— Какво се случи?
Кралят отметна няколко кичура назад, линията на косата му се подчерта от контраста със златистата кожа.
— Разкъса един лесър. Просто разчлени мръсника.
— Това не е ли негово задължение?
— Не се случи на бойното поле, а в къщата, където убийците са държали жената. Лесърът трябваше да бъде пленен за разпити, но Джон просто го е размазал. Джон е добро момче… Но това с обвързването може да бъде много опасно, ако ме разбираш.
Спомени от живота в Далечната страна, от разплата и битки с…
Скрайб Върджин се появи на вратата на покоите си, а черната й роба се развяваше на известно разстояние над мраморния под. Кралят се изправи на крака и се поклони… И все пак не изглеждаше сервилен. Още една причина да го харесва.
— Най-скъпа Скрайб Върджин.
— Рот, син на Рот.
И това беше всичко… Никой нямаше право да задава въпроси на майката на расата и тъй като майката на Пейн остана мълчалива, нищо повече не се случи.
Да, защото — Боже опази — никой не би желал да я обременява с каквито и да било запитвания. И беше повече от ясно защо ги беше прекъснала. Майка й не желаеше да има никакви допирни точки между Пейн и външния свят.
— Ще се оттегля — обърна се Пейн към краля.
Не искаше да бъде отговорна за онова, което би излязло от устата й, ако майка й посмееше да я отпрати.
Кралят протегна юмрука си.
— До скоро. Какво ще кажеш за утре?
— С удоволствие.
Пейн удари юмрук в неговия, както той я беше научил, и се запъти към вратата, водеща към Светилището.
От другата страна на белите стени яркозелената трева беше като шок за очите й и тя примигна, докато минаваше покрай Храма на Примейла, за да стигне до покоите на Избраниците. Жълти, розови и червени цветя растяха в неправилно оформени групички. Свежите лалета се смесваха с нарциси и перуники. Все пролетни цветя, ако си спомняше правилно от краткия си престой в Далечната страна. Тук винаги беше пролет, но никога не изживяваха знойния пек на лятото. Или поне онова, което беше чела за лятото.
Сградата с колонади, където живееха Избраниците, беше разделена на отделни помещения, предлагащи някакво подобие на усамотение на своите обитателки. Повечето от тях бяха празни в момента и то не само защото Избраниците изчезваха като вид. Откакто Примейлът ги беше „освободил“, личната колекция на Скрайб Върджин от бездействащи безплътни създания оредяваше, благодарение на пътешествията им до Далечната страна.
Изненадващо, никоя от тях не беше решила да се откаже от ролята си на Избраница, но за разлика от преди, ако решаха да отидат в частното имение на Примейла, после имаха право да се върнат в Светилището.
Пейн отиде право в банята и с облекчение установи, че е сама. Беше наясно, че „сестрите“ й не можеха да разберат онова, което правеха с краля, затова се наслаждаваше на релаксацията след тренировките далече от очите им.
Общото място за къпане представляваше облицовано с мрамор помещение, в чийто далечен край имаше огромен басейн с водопад. Както навсякъде в Светилището, природните закони не съществуваха. Топлата струя, стичаща се върху белия камък, беше винаги чиста, макар да нямаше нито извор, нито канал за отводняване.
Свали робата си, която беше различна от тези на останалите, защото тя я беше преправила, така че да съответства на бойното кимоно на Рот, както го наричаше той, и влезе в басейна по бельо. Температурата винаги беше идеална… И я накара да си мечтае за вана, която беше или прекалено топла, или прекалено студена.
В центъра на мраморния басейн беше достатъчно дълбоко, че да се плува, и тялото й се наслади на разтягането при маховете й. Да, наистина това беше най-хубавата част от срещите им. Освен когато успееше да нанесе на Рот някой добър удар.