Ледено ухапване
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Беше пълна с парфюми.
Сигурно имаше поне тридесетина малки шишенца с парфюми, подредени на дъното на кутията. За някои от тях бях чувала, за други — не. Имаше всякакви: от безумно скъпи, само за величия от калибъра на кинозвездите, до доста евтините, каквито бях виждала по дрогериите. Етернити. Ейнджъл. Ванила Фийлдс. Джейд Блосъм. Майкъл Корс. Пойзън. Хипнотик Пойзън. Пюър Пойзън. Хеш. Лайт Блу. Джован Мъск. Пинк. Шугър. Вера Уанг. Взимах парфюмите един по един, изчитах етикетите и накрая отварях шишенцата, за да ги помириша.
Бях стигнала някъде към средата на колекцията, когато се сетих. Нямаше кой друг да ми изпрати това, освен Ейдриън.
Не знаех как е успял да ги достави в хотела за толкова кратко време, но с много пари можеш да постигнеш почти всичко. Все пак не се нуждаех от вниманието на един богат и разглезен морой. Очевидно не бе разгадал правилно сигналите ми. Със съжаление започнах да слагам обратно парфюмите в кутията, но после се спрях. Разбира се, че щях да ги върна… но нямаше да навреди, ако помириша и останалите, преди да го направя.
Отново започнах да вадя шишенцата. На някои само помирисвах капачката, но от други впръсквах във въздуха Серендипити. Долче и Табана. Шалимар. Дейзи. На вълни ме връхлитаха аромат след аромат: на рози, виолетки, сандалово дърво, портокал, ванилия, орхидея…
Когато приключих, носът ми вече едва ли ставаше за нещо. Всички тези парфюми бяха създадени за хората. Те имаха много по-слабо обоняние от това на вампирите и дампирите, така че за нас тези миризми бяха прекалено силни. Сега разбрах какво е имал предвид Ейдриън, когато ми каза, че не е необходимо да се обливаш с много парфюм. След като на мен от всички тези ухания ми се зави свят, можех само да си представя как щяха да подействат на много по-чувствителното обоняние на мороите. Претоварването на сетивата ми никак не ми помагаше да се отърва от главоболието, с което се събудих тази сутрин.
Този път наистина опаковах всички парфюми, като спирах за кратко само на онези от тях, които наистина харесвах. Поколебах се, докато държах една малка опаковка в дланта си. После извадих червеното шишенце отвътре и отново го помирисах. Ароматът му беше свеж и сладникав. Беше на някакъв плод, но не на бонбон или захаросан плод. Опитах се да си припомня какво ухаеше така. Струваше ми се, че прилича на парфюма на едно момиче от общежитието. Тя ми беше казала на какво мирише. Беше нещо като череша, но ароматът беше по-остър. Да, френско грозде, това беше. И ето че го имаше в този парфюм, но примесен с мириса на цветя: момини сълзи и още някакви, които не можех да разпозная. Каквото и да бе смесено в това ухание, нещо в него ме привличаше. Сладникаво… но не прекалено. Прочетох текста върху етикета, търсейки името на парфюма. Amor, amor. Любов, любов.
— Пасва — промърморих, като си припомних колко много любовни проблеми ми се струпаха напоследък. Но все пак задържах парфюма, като опаковах останалите.
Вдигнах кутията в ръце и я отнесох долу до рецепцията, където ми дадоха тиксо, за да я запечатам отново, и ми обясниха в коя стая мога да намеря Ейдриън. Очевидно фамилията Ивашков на практика бе запазила цяло крило. Не се намираше много далече от стаята на Таша.
Вървях надолу по коридора с усещането, че съм момиче за доставки. Спрях пред неговата врата. Но преди да успея да почукам, тя се отвори и Ейдриън се изправи пред мен. Изглеждаше не по-малко изненадан от мен.
— Малък дампир — посрещна ме сърдечно той. — Не очаквах да те видя тук.
— Връщам ти това. — Тикнах кутията в ръцете му, преди да има време да протестира. Той я пое непохватно и леко политна от изненада. Но след като я улови по-здраво, отстъпи няколко крачки назад и я остави на пода.
— Нито един ли не ти хареса? — попита ме. — Искаш ли да поръчам други?
— Не ми изпращай повече подаръци.
— Не е подарък. Това е услуга. Коя жена няма парфюм?
— Не го прави повече — настоях аз твърдо.
Внезапно зад него прозвуча един глас:
— Роуз? Ти ли си?
Надникнах зад гърба му и видях Лиса.
— Какво правиш тук?
Заради главоболието ми и защото мислех, че тя се е усамотила някъде с Кристиан, тази сутрин бях блокирала връзката си с Лиса. При нормални обстоятелства щях да разбера, че е тук, още докато приближавах стаята. Отново отворих съзнанието си за нея и шокът й се предаде и на мен. Въобще не беше очаквала да ме види тук.