Ледено ухапване
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Тя скочи с леко виновно изражение. Кристиан я изгледа любопитно.
— Вече смятаме да си тръгваме — заяви той.
— Добре — рече тя и се обърна към мен: — Ти готова ли си? Аз кимнах и се приготвих да стана. Ейдриън ме хвана за ръката и ми помогна да се изправя. Усмихна се на Лиса.
— Радвам се, че си поговорихме. — А на мен ми прошепна много по-тихо: — Не се тревожи. Казах ти, че не се интересувам от нея в този смисъл. И да знаеш, че по бански тя не изглежда толкова добре като теб. Вероятно няма да изглежда по-добре и без него.
Отдръпнах ръката си.
— Е, никога няма да разбереш.
— Няма проблем — каза той. — И без това притежавам силно развито въображение.
Присъединих се към останалите и потеглихме обратно към главната част на хотела. Мейсън, който ми бе хвърлил същия странен поглед, с който Кристиан бе удостоил Лиса, ме избягваше и крачеше отпред заедно с Еди. За моя изненада и притеснение, аз се озовах до Мия. Тя изглеждаше доста зле.
— Аз… аз наистина много съжалявам за това, което се случи — казах накрая.
— Не си длъжна да се преструваш на загрижена, Роуз.
— Не, не. Говоря съвсем откровено. Това е ужасно… толкова съжалявам. — Но тя не ме погледна. — Ти… ще се видиш ли скоро с баща ти?
— Когато организират помена — отвърна тя сковано.
— О!
Не знаех какво друго да кажа и се отказах от разговора. Вместо това се съсредоточих върху стъпалата, по които се стигаше до главното фоайе на хижата. Най-неочаквано Мия се оказа тази, която продължи разговора.
— Наблюдавах те как прекъсна онова сбиване — заговори тя бавно. — Ти спомена за нападателна магия. Звучеше, сякаш знаеш нещо за нея.
О! Страхотно, няма що. Тя имаше намерението да ме изнудва… или може би не? В този миг ми изглеждаше съвсем вежлива.
— Това са само догадки. — За нищо на света нямах право да съсипя живота на Таша и Кристиан. — И всъщност не зная много. Само съм чувала разни истории.
— О! — Лицето й помръкна. — А какви са тези истории?
— Хм, ами… — Опитах да измисля нещо, което да не е прекалено неясно, нито обаче твърде конкретно. — Както казах на онези момчета… концентрацията е много важна. Защото, ако се биеш със стригои, всякакви неща могат да те разсеят. Затова трябва да умееш да се контролираш.
Това всъщност беше основно правило в цялата дейност на пазителите, но за Мия, изглежда, беше нещо ново. Очите й се разшириха от нетърпение.
— И какво още? Какви видове магии се използват?
Поклатих глава.
— Не зная. Всъщност не зная как действа магията, пък и както вече ти споменах, това са само… истории, които съм слушала. Предполагам, че ти просто трябва да откриеш начините, как да се използва твоят елемент като оръжие. Както например… тези, които използват елемента огън, имат голямо предимство, защото огънят убива стригоите, така че на тях им е лесно. А тези, които владеят елемента въздух, могат да задушават враговете си. — Аз действително бях почувствала как действа последната магия чрез връзката ни с Лиса. Беше ужасно.
Очите на Мия се разшириха още повече.
— Ами тези, които използват елемента вода? — попита тя. — Как може водата да нарани стригоите?
Замълчах.
— Аз, хм, нищо не съм чувала за елемента вода.
Съжалявам.
— Но имаш ли все пак някакви идеи? И има ли начини някой като мен да се научи да се бие?
Аха. Значи за това било всичко. Излиза, че хрумването й съвсем не бе толкова налудничаво, колкото предполагах. Спомних си колко възбудена изглеждаше тя на събранието, когато Таша говореше да се нападат стригоите изпреварващо. Мия искаше да отмъсти на стригоите заради смъртта на майка си. Не е чудно, че толкова добре се разбираше с Мейсън.
— Мия — заговорих с благ тон, като задържах вратата, за да мине преди мен. Вече почти бяхме стигнали до фоайето. — Зная колко силно искаш да… да направиш нещо. Но мисля, че за теб ще е по-добре да се отдадеш на скръбта.
Тя почервеня и внезапно пред мен се появи нормалната, гневна Мия, която познавах.
— Не ми говори отвисоко.
— Хей, изобщо не ти говоря така. Казах го съвсем сериозно. Мисля, че не бива да предприемаш нищо прибързано, необмислено, особено сега, когато си толкова разстроена. Освен това… — Реших да преглътна последните си думи.