Ледено ухапване

Гледах го изумено.

— Ти кога оглупя толкова?

— О, разбирам. Благодаря ти за доверието.

— Не става дума за доверие — възразих, изправих се и се приближих до него. — Зная, че си голяма работа. Виждала съм те в действие. Но това… това не е начинът. Не можем просто да вземем Еди и да се впуснем да преследваме стригоите. Нуждаем се от повече хора. Повече планиране. И повече информация.

Отпуснах ръце върху гърдите му. Той сложи своите върху моите и се усмихна. Войнственият плам още искреше в очите му, но можех да се закълна, че мислите му бяха заети с по-неотложни грижи. Като мен например.

— Не исках да те наричам глупак — побързах да му се извиня. — Съжалявам.

— Казваш го само защото ме сваляш и искаш да се възползваш от мен.

— Разбира се, че искам — засмях се, щастлива да го видя успокоен. Разговорът ми напомни за този между Кристиан и Лиса в тавана над параклиса.

— Е — рече той, — не мисля, че ще се съпротивлявам много.

— Добре. Защото има много неща, които искам да направя. — Вдигнах ръце и ги обвих около врата му. Кожата му беше топла под пръстите ми и си спомних колко много ми бяха харесали снощните ни целувки.

— Ти наистина си негова достойна ученичка — изтърси Мейсън изневиделица.

— На кого?

— На Беликов. Тъкмо се питах кога ще споменеш за нуждата от повече информация и така нататък. Действаш точно като него. Станала си много сериозна, откакто все се мотаеш с него.

— Не, не съм.

Мейсън ме придърпа по-близо, но романтичното настроение внезапно се изпари. Искаше ми се поне за малко да забравя Дмитрий, а не да говоря за него. Защо се получаваше така? Мейсън би трябвало да ме разсее и отвлече мислите ми от Дмитрий.

Той обаче не забеляза, че нещо не е наред.

— Ти просто си се променила, това е всичко. Не е лошо… само е различно.

Нещо в думите му ме ядоса, но преди да го скастря, устните му намериха моите. Край на разумните разговори. Някакво мрачно недоволство започна да се надига в мен, но аз пренасочих тази интензивна възбуда във физическо действие, когато двамата с Мейсън се претърколихме на леглото. Притиснах го към леглото, като постигнах това, без да прекъсвам целувката. Явно ме биваше да правя няколко неща едновременно. Забих нокти в гърба му, докато ръцете му се плъзнаха по врата ми и освободиха конската опашка, която бях вързала само преди няколко минути. Той зарови пръсти в освободената ми коса, преди да премести устните си надолу и да ме зацелува по врата.

— Ти си… изумителна — прошепна ми. И можех да се закълна, че го вярваше. Цялото му лице грееше от страст по мен.

Извих се нагоре и оставих устните му да се притискат по-плътно към кожата ми, докато ръцете му се пъхнаха под края на блузата ми. Проникнаха по-навътре, обходиха корема ми и съвсем леко докоснаха долния ръб на сутиена ми.