Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Заболя ме глава, това е.

— Мисля, че и аз трябва да ви оставя, Цезаре — надигна се Аврелия. — Ако Юлия я боли глава, значи трябва да й занеса маков сироп.

Двамата мъже останаха сами. Цезар наля на Помпей вино, без да го разрежда.

— Ти и Юлия се разбирате добре — отбеляза.

— Човек би трябвало да е безкрайно глупав, за да не се разбира с нея — сподели с нотка на разочарование Помпей. — Тя е изключителна.

— И аз я харесвам — призна бащата. — Откакто е на този свят, нито веднъж не е създала проблем, нито веднъж не е спорила с мен, нито веднъж не е постъпила лекомислено.

— Тя не обича Брут.

— Знам — съгласи се Цезар.

— Тогава защо му позволяваш да се ожени за нея?

— А ти как позволяваш на Фауст Сула да се ожени за Помпея?

— Това е различно.

— Кое му е различното?

— Помпея и Фауст се обичат!

— А ако не се обичаха, ти щеше ли да разтрогнеш годежа?

— Разбира се, че не!

— Ето, виждаш ли? — заключи Цезар и наля чашата отново.

— И все пак — възрази Помпей след миг мълчание — точно с Юлия е срамота. Моята Помпея е яко селско девойче, свикнало да командва. Ще знае как да се защитава. Докато Юлия е толкова крехка…

— Това е само илюзия — отвърна Цезар. — Тя има много твърд характер.

— Да, но твърдата повърхност най-лесно се нащърбва.

Цезар си придаде смаян вид и внимателно изгледа Помпей.

— Доста смело наблюдение, Велики. Не е типично за теб.

— Може би ми се удава да проникна по-лесно в нейната душа, отколкото в тази на другите.

— И защо мислиш, че ти се удава по-лесно с нея?

— О, нямам представа…

— Ти да не си се влюбил в нея, а, Велики?

— Кой не би се влюбил? — промърмори Помпей.

— Искаш ли да се ожениш за нея?

Помпей удари чашата о масата. Малко от виното се разля по пода, но той дори не забеляза. Нервно тръсна глава и остави сребърния съд пред себе си.

— Бих дал всичко, което имам и което съм, за да се оженя за нея!

— Ами тогава — отбеляза невъзмутимо Цезар — най-добре да действам.

Помпей удивено го изгледа и попита:

— Искаш да кажеш, че ще я дадеш на мен?

— За мен ще бъде чест.

— Ъ! — ахна Помпей. — О, Цезаре! Каквото поискаш, когато поискаш… Аз ще се грижа, ти няма никога да съжаляваш, ще се чувства по-добре при мен, отколкото египетската царица!

— Надявам се! — засмя се Цезар. — Разправят, че египетската царица била изместена в леглото на мъжа си от някаква незаконородена своя сестра.

Но подобни забележки бяха дори неразбираеми за Помпей.

— Може ли да говоря с нея? — попита той и нетърпеливо се надигна на лакът.

— Не е редно, Велики. Ще се прибереш у дома си като почтен римлянин и ще оставиш на мен да разнищя връзките, които днес така жестоко се омотаха. Сервилиите и Юниите ще бъдат потресени.