Авемпарта

- Каза ли му какво се случва след залез-слънце?

- Нищо не мога да му кажа - Ейдриън прокара ръце през косата си с такъв жест, като че искаше да я отскубне. - Не мога да мина през двайсетината войници на портата. От което предполагам има полза, защото иначе бих го убил.

- Какво изобщо прави тук църквата?

- Тук идва най-интересното - каза му Ейдриън. - Нали знаеш за оповестявания от църквата турнир? Е, оказва се, че съревнованието е да се убие гиларабринът.

- Какво?

- Възнамеряват да пращат претендентите по залез да се бият с него един по един. Заковали са списък на портата.

- Всичко е наред, всичко е наред - изкрещя дякон Томас.

Всички се обърнаха и видяха свещеника да се приближава от пътеката откъм замъка. Вървеше с вдигнати ръце, като че благославя. На лицето си имаше широка усмивка, превърнала очите му в полумесеци.

- Всичко ще се оправи - каза им с висок уверен тон. - Архиепископът е тук, за да ни помогне. Ще убият звяра и ще ни спасят от този кошмар.

- Ами добитъка ни? - поинтересува се Винс Грифин.

- По-голямата част от него им е нужна да нахранят войниците си, но останалото ще ни бъде върнато след убийството на звяра.

Тълпата замърмори.

- Каква цена поставяте на безопасността си? Каква цена поставяте на живота на децата си? Прасе или крава по-ценни ли са от собствената ви плът и кръв? Гледайте на това като на десятък и бъдете благодарни, че църквата дойде в Далгрен, за да ни спаси. Никой друг не го стори. Кралят на Дънмор ни игнорира, но вашата църква изпрати не просто някакъв си рицар или маркграф, а самият архиепископ на Гхент. Скоро звярът ще бъде убит и щастието още веднъж ще се възцари в Далгрен. Ако това означава една безмесна година и оране без волове, със сигурност цената не е прекалено висока. Сега, моля ви, вървете си по домовете. Не им се пречкайте и ги оставете да си свършат работата.

- А дъщеря ми? - изръмжа Терън и си проправи път, очевидно ре-шен да убива.

- Всичко е наред. Говорих с архиепископа и епископ Салдур; те се съгласиха да я оставят. Преместиха я в по-малка стая, но...

- Не ми позволяват да я видя! - сопна се фермерът.

- Зная, зная - каза Томас с успокояващ глас. - Но аз мога. Само се отбих да обясня нещата. Сега отивам обратно и ти обещавам, че неотлъчно ще бдя над нея.

Ейдриън се измъкна от сега насъбралата се около дякона тълпа и с огорчен вид се обърна към Ройс:

- Кажи ми, че си открил начин да влезем в кулата.

Ройс сви рамене.

- Може би. Тази вечер ще узнаем.

- Тази вечер? - запита Ейдриън. - Подобни неща не трябва ли да бъдат вършени денем? Когато и двамата можем да виждаме и неща със сложни имена не хвърчат насам-натам?

- Не и ако съм прав.

- А ако грешиш?

- Тогава и двамата ще умрем - най-вероятно изядени.

- Знам, че не се шегуваш. Споменах ли, че изгубих оръжията си?