Авемпарта

* * *

Някой или нещо се криеше в гъсталака.

Ройс остави Есрахаддон и се отдалечи по течението на реката, внимавайки да не поглежда по посока на шума. Смъкна се от скалите в дол-чинката близо до реката и изчезна сред дърветата, правейки голям кръг. Там имаше нещо и то се стараеше да остане тихо.

Първоначално Ройс мерна нещо оранжево и синьо сред листата и почти го помисли за птица, но сетне петното се размърда. Бе твърде едро, за да бъде птица. Ройс се приближи и видя светлокафява сплетена брада, широк плосък нос, синя кожена жилетка, големи черни ботуши и ярка оранжева риза с издути ръкави.

- Магнус! - Ройс високо поздрави джуджето, карайки го да се препъне и падне от къпинака. То се подхлъзна на тревистия ръб и падна назад: недалеч от мястото, на което седеше Есрахаддон. Джуджето лежеше по гръб с изкаран въздух и се мъчеше да си поеме дъх.

Ройс скочи долу и допря острието на кинжала до вратлето му.

- Много хора те търсеха - каза му заплашително крадецът. - Трябва да призная, аз лично предпочитах да те намеря лично, за да ти благодаря за оказаната ми от теб помощ в Есендън.

- Не ми казвай, че това е джуджето, убило крал Амрат - каза Есра-хаддон.

- Името му е Магнус или поне така Пърси Брага го наричаше. То е майстор в изработването на капани и дълбаенето на камъни, нали?

- С това си изкарвам хляба - протестира джуджето, все още борейки се за въздух. - Аз съм занаятчия. Поемам възложени ми поръчки също като теб. Не можеш да обвиняваш някого за това, че работи.

- Почти умрях благодарение на твоята работа - каза му Ройс. - А и ти уби краля. Олрик ще бъди изключително доволен, когато му кажа, че най-накрая съм те елиминирал. Пък и доколкото си спомням, за главата ти имаше обявена награда.

- Чакай... спри! - изкрещя Магнус. - Не беше нищо лично. Нима ти никого не си убивал за пари, Ройс?

Ройс се поколеба.

- Да, зная кой си - каза му джуджето. - Исках да узная кой е надвил моя капан. Работел си за Черния диамант и то не като момче за доставки. Това ми беше работата, казвам ти. Не се интересувам от политика, Брага или Есендън.

- Подозирам, че казва истината - каза Есрахаддон. - Никога не съм познавал джудже, което да се интересува от човешките дела извън парите, които те могат да му донесат.

- Виждаш ли, той знае какво говоря. Можеш да ме пуснеш.

- Казах, че казваш истината, а не, че той трябва да пощади живота ти. Всъщност, след като разбирам, че си подслушвал разговорите ни, трябва да насърча идеята за прекратяването на живота ти. Няма как да бъда сигурен колко точно си чул.

- Какво? - проплака джуджето.

- След като му прережеш гърлото, просто можеш да го търколиш през ръба - магьосникът стана и надникна надолу.

- Не - отвърна Ройс, - би било по-добре да го хвърля през водопадите. Той не е особено тежък и най-вероятно водата ще го отнесе чак до Гоблиновото море.

- Трябва ли ти главата му? - попита Есрахаддон. - За да я покажеш на Олрик.

- Би било хубаво, но няма да мъкна отрязана глава за седмица през тези гори. Ще привлече всяка муха в радиус от мили, а и след няколко часа ще се разсмърди. Довери ми се, говоря от опит.