Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Значи най-накрая са решили да направят нещо по въпроса - каза Ейдриън. - Впечатлен съм, че църквата е положила толкова усилия за спасяването на малко селце, толкова затънтено, че дори собственият му крал не се интересува от него. Но това не обяснява защо вие двамата сте тук.
- Наранен съм - Моувин симулира болки в гърдите. - Разбира се, аз съм тук само да помагам на Фанън, но може и аз да се пробвам. Макар че ако ти ще се състезаваш, изглежда не си е струвало пътуването.
Терън прошепна на Ейдриън:
- Кои са тези хора? И за какво говори той?
- Ах, извинявай, това са Моувин и Фанън Пикъринг, синове на граф Пикъринг от Галилин в Меленгар, които очевидно са доста загубени. Моувин, Фанън, запознайте се с Терън Ууд, фермер.
- И ти плаща за уроци? Умна идея, но как така вие двамата сте се добрали тук преди нас? Не ви видях в някой от лагерите. О, какви ги говоря? Ти и Ройс очевидно не сте имали проблем да узнаете мястото на съревнованието.
- Съревнование?
- Ройс вероятно се е криел под бюрото на архиепископа, когато онзи е съставял правилата. С мечове ли ще бъде? Ако са мечове, Фанън има реален шанс да спечели, но ако се изправите в двубой... - той погледна към брат си, който се намръщи. - Не е чак толкова добър. Имаш ли представа как ще протичат елиминациите? Не си представям, че ще изправят благородници срещу простолюдие, така че на Фанън няма да му се наложи да се бие с теб и.
- Не сте тук да убиете гиларабрина? Да не искаш да кажеш, че всички тези хора са тук за онзи глупав турнир?
- Гиларабрин? Какво е гиларабрин? Да не е като мечока Осуалд? Чух за него докато пътувахме през Дънмор. Тормозел села с години, докато накрая кралят не го убил с кинжал.
Антуражът ги подмина без да спре и се отправи към господарската къща. Една от каретите се отдели от групата точно след като подмина кладенеца. Тя спря и от нея слезе млада добре облечена жена, която изтича при тях, като придържаше роклята си, за да не я изцапа.
- Ейдриън! - извика тя с широка усмивка.
Ейдриън се поклони и Терън последва примера му.
- Това баща ти ли е, Ейдриън? - запита тя.
- Не, Ваше Височество. Позволявам си да представя Терън Ууд от село Далгрен. Терън, това е Нейно Кралско Височество принцеса Ариста от Меленгар.
Терън се взираше в него, шокиран:
- Ти наистина си известен, а?
Ейдриън се усмихна неловко и сви рамене.
- Хей, Ариста - каза Фанън. - Познай какво. Ейдриън каза, че целта на надпреварата е да се убие звяр.
- Не съм казвал това.
- Което ме устройва, защото ако Ейдриън щеше да участва, аз трябваше да се оттегля. Но ловът е нещо друго. Знаеш каква роля играе късметът в тези неща.
- Тези неща? - изсмя му се Ариста. - Участвал си в няколко звероу-бийствени съревнования, нали, Фанън?
- Ба! - подигра се Фанън. - Знаеш какво имам предвид. Понякога просто се озоваваш на точното място в точното време.
Моувин сви рамене:
- Не ми звучи особено като турнир за благородници. Ако това се окаже истина, ще бъда разочарован. Убийството на бедно животно не е достойно за меча на един Пикъринг дело.
- Я кажи, случайно да си чул каква ще е наградата? - запита Фанън. - Съдейки по начина, по който ни проглушиха ушите с тази надпревара, изглежда ще да е голяма. Само златен трофей ли ще бъде, или ще е земя? Надявам се да си спечеля собствено имение. Моувин ще наследи бащината титла, обаче аз трябва сам да се оправям. Как изглежда това животно? Мечка ли е? Голямо ли е? Виждали ли сте го?
Ейдриън и Терън си размениха удивени погледи.
- Какво има? - запита Фанън. - Да не е убито вече?
- Не - отвърна Ейдриън, - не е.
- Ох, добре.
- Ваше Височество! - разнесе се женски глас от каретата, която все още стоеше на пътя. - Трябва да тръгваме, ерцхерцогът ще чака.
- Съжалявам - каза им тя. - Трябва да тръгвам. Хубаво беше да те видя отново - тя помахна и изтича обратно към каретата.
- Ние също май трябва да вървим - каза Моувин. - Искаме да запишем името на Фанън колкото се може по-нагоре в списъка.
- Почакайте - каза им Ейдриън. - Не се записвайте за участие.
- Какво? - отвърнаха братята в един глас.
- Яздихме с дни, за да участваме - оплака се Фанън.
- Послушайте ме. Тръгнете обратно веднага и се отправете към дома. Вземете и Ариста със себе си и всеки друг, когото съумеете да убедите. Ако съревнованието е да убиете гиларабрина, не се записвайте. Не искате да се биете с това нещо. Говоря сериозно. Нямате представа с какво си имате работа. Ако се опитате да се биете с чудовището, то ще ви убие.