Авемпарта

- Какво има, Тад? - внимателно се провикна Ройс.

- Ейдриън ме праща. Казва, че трябва да се върнеш веднага в селото, но Есра да стои настрана.

- Защо? - запита магьосникът.

- Ейдриън ме прати да ви предам, че църквата на Нифрон пристигна току-що.

- Църквата? - промърмори магьосникът. - Тук?

- Сред тях има ли някой на име лорд Ръфъс? - попита Ройс.

- Може. Има сума ти напудрени. Сред тях трябва да има поне един лорд.

- Някаква представа защо са тук, Тад?

-Не.

- Най-добре ще бъде да изчезнеш - каза на магьосника Ройс. - Някой може да е споменал името ти. Аз ще ида да видя какво става. Междувременно - той погледна към джуджето - изглежда работодателят ти току-що се появи. Смъртното ти наказание е отложено. Този любезен стар човек ще те наглежда. Ще стоиш точно тук. По-късно ще ни покажеш къде е тунелът и ако казваш истината, тогава ще живееш. В противен случай ще прелетиш през водопадите на парчета. Съгласен? Добре -погледна към магьосника. - Искаш ли да го вържа или да го ударя по главата с камък? - това питане на Ройс отново породи паника у джуджето.

- Няма да се наложи. Магнус изглежда достоен. Пък и все още мога да спретна някои изненадващо неприятни неща. Знаеш ли какво е усещането да имаш живи мравки в главата си?

Джуджето не помръдваше или проговаряше. Ройс го претърси. Под дрехите му откри колан с чукове, инструменти за обработка на камъни и кинжал, който привлече вниманието му.

- Опитах се да го копирам - нервно каза джуджето. - Не стана много добре, защото работех по памет.

Ройс го сравни със своя собствен кинжал. На вид бяха доста близки, но остриетата определено се различаваха. Оръжието на Ройс бе направено от почти полупрозрачен метал, който блестеше на светлината, а кинжалът на Магнус изглеждаше тежък и тъп. Ройс изхвърли оръжието му през скалата.

- Имаш великолепно оръжие - каза му джуджето, хипнотизирано от острието, което до преди мигове бе опряно на гърлото му. - Това е острие от Тур, нали?

Ройс не му обърна внимание и каза на Есрахаддон:

- Не го изпускай от очи. Ще се върна по-късно.

* * *

Ариста зае мястото си на балкона над входа на залата в имението заедно с антуража на епископа, съдържащ Саули и страж Луис Гай. Бе много малка ложа, изработена от сурови трупи и дебели въжета, където малцина можеха да се поберат, но Бърнис съумя да се промъкне и застане точно зад нея. Това й висене я правеше не по-малко досадна от комар през нощта.

Ариста нямаше представа какво се случва - малко хора изглежда имаха.

Когато бяха пристигнали, всичко бе в безпорядък. Господарят на имението бе очевидно мъртъв и мястото гъмжеше от селяни. Те бяха прилежно изгонени. Луис Гай и неговите серети въведоха ред и разпределиха стаите в съответствие с ранга. Ней се падна тясна, но самостоятелна стая на втория етаж. Мястото бе ужасно, лишено дори и от един прозорец. На пода бе простряна меча кожа, над леглото се звереше глава на лос, а на стената се мъдреше закачалка от еленови рога. Бърнис бе заета да разопакова дрехите й от сандъка, когато Саули се бе появил и настоял Ариста да се присъедини към него на балкона. Първоначално тя си помисли, че надпреварата започва, но бе всеизвестно, че началото ще бъде поставено привечер.