Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
— Къде си? — попитах Сет, когато вдигна телефона.
— При Тери и Андрея. Искаш ли да дойдеш?
Да прекарам вечерта със семейството му звучеше приятно нормално след евтината поквара на Алек и купона. Всъщност в сравнение с всички други странни неща в живота ми в момента, звучеше откровено прекрасно.
Две еднакви руси лица ме посрещнаха, когато пристигнах, и два чифта устни се оформиха в съвършено «о», когато ме видяха.
Миг по-късно Бранди се появи зад по-малките си сестри близначки.
— О, Джорджина, роклята ти е толкова хубава!
Тя избута Морган и Маккена, които още стояха в почуда. Влязох в дома на семейство Мортенсен и се озовах сред пълен хаос. Навсякъде имаше прозрачни найлони. Хартиено тиксо облепяше перваза на стената. Повечето мебели бяха преместени от дневната и набутани на купчина в коридора от другата страна. Останалите неща бяха обвити като пашкули с още найлони. Кофи за бои, ванички и четки заемаха почти цялото останало свободно пространство и всичко, включително и хората, беше нацапано с жълта боя.
— Джорджина — извика осемгодишната Кендъл и се спусна към мен. Майка и, която тъкмо влизаше в стаята, подскочи и дръпна дъщеря си.
— Не я пипай! — извика Андрея, падайки на земята. — Не и докато е с тази рокля.
Засмях се; исках да стисна всяко едно от момичетата в силна прегръдка, пък роклята да върви по дяволите.
— Сет — скара му се Тери от върха на една стълба, — защо не й каза, че тук е бойно поле? — братята Мортенсен винаги са ме забавлявали. Въпреки че беше по-млад, Тери се дразнеше от постоянната разсеяност на Сет и често трябваше да го връща в реалността.
Сет седеше по турски на пода с Кайла — най-малката дъщеря на семейство Мортенсен — в скута си. Като всички останали, и той беше целия изцапан с боя — включително и тениската му с надпис «Писателите го правят на бюрото». Сериозен като будистки монах, Сет ми отправи една от отнесените си усмивки.
— Защото тук винаги е бойно поле.
— Изведи я от тук и я закарай на някое по-приятно място — каза Тери. — Няма нужда да я занимаваме с това.
Думите му предизвикаха вълна от протестни викове от страна на момичетата.
— Нямам нищо против — отвърнах аз. — Искам да помогна.
Андрея стана от земята, едната й ръка още прегръщаше Кендъл.
— Тогава ще трябва да те преоблечем. Ела да видим дали ще намерим нещо подходящо.
Пусна Кендъл. Момичето пристъпи към мен, но не ме докосна.
— Приличаш на жените от каталозите на «Викториас Сикрет».
— Това са любимите ми книги — казах й сериозно.
— На татко също.
Майка й изпъшка и ме поведе към спалнята, като ни проправяше път през натъпканите в коридора мебели. Да бъда в спалнята на Тери и Андрея беше много по-различно от това да бъда в спалнята на Дана. На първо място беше доста по-разхвърляно, леглото не беше оправено и на пода имаше купчина дрехи за пране. Цветовете не бяха добре съчетани и вероятно бяха избирани през годините, вместо да бъдат предварително планирани от безпристрастно дизайнерско око. Снимки на момичетата на различна възраст покриваха стените и шкафовете, а на празните места се търкаляха стари бижута, книги и монети. Все пак, въпреки безпорядъка, цялата стая сякаш беше изпълнена с любов — хората, които живееха тук, бяха щастливи и се грижеха един за друг. Спалнята беше уютна и приятна, а не стерилна и студена като тази на Дана. Накара ме да се почувствам добре, да завиждам, че аз нямам нещо такова; бях като натрапник в това толкова интимно пространство. Все едно ги шпионирах.
— Е, добрахме се — измърмори Андрея и започна да рови в чекмеджетата. Подаде ми някакви дрехи. Измъкнах се от роклята и ги пробвах. Тя имаше фантастично тяло, въпреки че беше родила пет момичета, но пък беше по-висока и по-едра от мен и дрехите ми бяха широки и дълги. Тя размисли и ми даде гащеризон вместо дънките. Трябваше да навия крачолите, но презрамките поне не му позволяваха да се смъкне. Вързах косата си на опашка и бях готова.
Сет се засмя, когато ме видя.
— Хей — казах и го бутнах с пръст, — дръж се прилично.
— Май за пръв път не те виждам толкова… — замълча, докато намери подходящата дума, — обмислено облечена.
— Ах, ти, сладкодумен романтичен дявол! Точно това е целта ми. Другите жени искат да са секси, модерни или красиви. Но аз? Аз винаги съм обмислено облечена.
— Знаеш какво искам да кажа. Освен това необмисленото облекло ти стои добре. Много добре.
Гласът му прозвуча примамливо дрезгаво и опасно, и между нас прескочи искра, когато очите ни се срещнаха.