Триумфът на сукубата

Не очаквах Дана да ми отвори вратата на следващия ден. «Боже господи» — помислих си. — «Най-накрая е спал с нея.»

Истината се оказа много по-прозаична. Бастиен (във формата на Мич) беше покрит до лакти с брашно и ръцете му усърдно мачкаха средно голяма топка тесто.

— Здрасти коте Таби — каза той като видя стреснатото ми изражение. — Дана ме учи да пека хляб.

— Леле! — отвърнах аз. Наистина нямаше какво друго да кажа след едно такова изявление.

Лично аз бях виждала Бастиен да меси хляб при много по-примитивни условия, но очевидно смяташе, че играта на ученик учител ще отвори вратата към леглото на Дана. Тази тактика имаше своите достойнства, разбира се. Хората обичаха да показват превъзходството си в области, в които са добри, а и така щяха да прекарват доста време заедно. Съмнявах се дори и с тази тактика да стигне леглото на Дана, но, хей, заслужаваше си да опита. Самият факт, че тя е отделила време за това, ме порази. Мислех, че е прекалено заета да взривява клиники за аборт и да раздава училищни униформи.

Като се сетих, че това е повод да бъдат сами, се притесних да не съм попречила на някоя добра възможност. Срещнах погледа му.

— Мога да дойда по-късно, ако моментът не е подходящ — казах му.

— Не, не. След малко Дана трябва да отиде на среща. Ще ми правиш компания, докато това бебче се пече във фурната.

Думите му бяха искрени. Вероятно беше изчерпал всичките си хрумвания, с които би могъл да я накара да остане.

Чувствах се неспокойна в нейно присъствие; седнах на един от високите столове до плота и отпих от мокачиното с бял шоколад, което си бях взела по път. Дана седна до мен. Устоях на импулса да се отдръпна. Погледнах към кухненската маса и видях купчини листовки и брошури на КЗСЦ.

— Откъде този интерес към готвенето? — попитах го любезно, когато настъпи мълчание.

— Един ерген не може да живее вечно на хамбургери и замразена храна, нали? — тук пусна една усмивка. — А и аз винаги съм отворен за нови преживявания. Следващия път ще ме научи да правя крем брюле.

Изсумтях.

— Ако те научи да правиш крем брюле, ще дойда да живея при теб.

Дана се обърна към мен, елегантно кръстосвайки крака и показвайки благоприличните гащи, с които се сдоби при злополучното ни обикаляне по магазините. Отдавна се бях отказала от гащите. Само забавяха основното събитие.

— Мога и теб да науча.

По дяволите, не! Бях се захванала с градинарство, за да имам възможност да разговарям с Джоуди. Стигат ми толкова домакински пороци. Освен това знаех, че Бастиен не би одобрил присъствието ми.