Триумфът на сукубата

— Аз лично не бих им вярвал толкова, но хей, щом са те убедили, супер.

Върнах си усмивката и се направих, че не забелязах странната му реакция. Заприказвахме се отново и му позволих той диктува темата на разговора. Когато заговори за скейтборд и предимствата на една марка пред друга, реших, че Дъг не оценява достатъчно любовта ми към него.

Леко отегчена, се облегнах на Алек и отпих от чашата, без да се замисля.

— Кучи син! — извиках, усещайки вкуса на гадната течност.

— Какво?

— Това! — сложих чашата на разнебитената маса за кафе, разплисквайки зелената течност. — Отвратително е — осъзнах, че това е моментът. — Боже, имах ужасно шибана седмица. — Обърнах се така, че се озовах дори по-близо до него, поставих ръка на гърба му и я плъзнах надолу към кръста. — Добре че вдигнахте купон. Сигурно и вие се побърквате, за да се справяте с всичко в срок.

Изглеждаше доволен, че съм близо до него, но не премести ръката си от кръста ми.

— Има време за работа, има време и за игра — каза той нелепо сериозно, отново се опитваше да изглежда мъдър, макар да беше прекалено млад.

Усмихнах се на думите му.

— И аз искам малко да поиграя.

Както преди, погледът в очите му говореше, че и той го иска — особено ако играем на чичо доктор. Езикът на тялото му обаче казваше друго. Дърпаше се поради някаква причина и това не се вписваше в представата ми за него — тоест за женкар наркопласьор.

Продължи да се усмихва, въпреки че цялото му тяло беше сковано.

— С какво би си играла?

— Не и с това — посочих аз зарязаната чаша и му отправих поглед на кошута — и невинен, и провокативен. Опитах се да си спомня глупавия израз, който беше използвал на първия купон. — Може би имаш нещо… по-силно?

Доволна и (ако не грешах) облекчена усмивка затанцува на лицето му.

— Може и да имам.

Бутнах го леко и увих ръка около врата му.

— Знам, че имаш. Видях, че даде на Дъг. Попаднали сте на нещо добро, а го пазите за себе си. А аз… аз винаги се раздавам.

Не поддаде на физическата провокация, нито на леко преиграната ми женска провокация, но друго събуди интереса му.

— Имам нещо — каза той, оглеждайки се внимателно. — Да отидем да поговорим в спалнята.

А! Това вече беше нещо. Последвах го в малката разхвърляна спалня на Уайът, която, колкото и да беше странно, още не беше заета. Седнах на неоправеното легло, кръстосах крака и се постарах езика на тялото ми да говори за откритост и спокойствие.

— Ще играем ли?

Отговори ми с въпрос.

— Сигурна ли си, че нещо по-силно ще ти понесе?

Вдигнах вежди.

— Скъпи, колкото и силно да е, ще го понеса.

Посегна към джоба на палтото си, седна на леглото до мен и извади малка найлонова торбичка, много по-малка от торбичката, в която Рийс държеше тревата си. На лошото осветление успях да различа малки блестящи кристали. Приличаха на червена захар.

— Това — каза тихо той, — е нещото, което си чакала цял живот. То ще промени целия ти свят. Ще ти позволи да си това, за което си родена.