Триумфът на сукубата

— Нищо? — прокарах ръка по крака му. Вярвайте ми, не исках да спя с него, но трябваше да спечеля доверието му и да разбера каква е тази шибана гадост. И да, добре, исках да го видя как страда като остане без енергия. — Сигурен ли си?

Притиснах тялото си по-плътно към неговото и нежно го бутнах на леглото. Очите му се разшириха, когато легнах до него и долепих устни към врата му. Обърна лицето си към моето и аз доближих устните си до неговите, целувайки го леко точно до устата.

— Абсолютно ли си сигурен? — попитах тихо.

Дишаше тежко и прокара ръка отстрани по тялото ми, проследявайки извивката на ханша и стигайки до голия ми крак. Изглеждаше полуужасен, но навлажни устните си в очакване. Прокарах език по тях, проследих очертанията им и нежно го пъхнах в устата му. Той потисна едно стенание и ме отблъсна.

— Не… аз… Не. Не — седна разтреперан. — Не още.

И аз седнах с едно плавно и изящно движение. Преметнах косата си на едното рамо и се усмихнах плахо.

— Хайде. Искам.

— Не мога… но може би… може би по-късно ще успеем да измислим нещо.

Желание и съжаление се изписаха на лицето му и аз си отдъхнах. Хубаво беше да знам, че чарът ми още действаше и че за него не всичко беше бизнес. Може би се опитваше да ме спечели като клиент и по-късно щеше да иска нещо повече.

Добре тогава. Нямаше да дойде краят на света, ако не спях с него, а и се надявах да нямам нужда от повече дози.

— Заповядай — Алек се овладя и ми подаде бирата си.

— А?

— Хайде, опитай. Разтвори ги тук.

Погледнах блестящите червени кристали. Сякаш светеха със собствена светлина. Странното усещане пулсираше през мен и дразнеше сетивата ми на безсмъртна. Категорично нямаше да погълна съдържанието на тази торбичка. Поклатих глава.

— Не мога сега. Трябва да отида на още един купон. Обещах на приятел. Ще ги пробвам по-късно, става ли?

Не изглеждаше никак доволен.

— Искаше ми се да ги вземеш сега.

— Не може ли после?

— Може… Виж, не казвай на никого. Нямам много. Ако се разчуе, всички ще поискат. За момента ги предлагам само на специални хора.

— Аз специална ли съм? — подразних го.

Алек ми отправи дълъг, изпитателен поглед, безсрамно огледа лицето ми и начинът, по който коприната падаше по тялото ми. В очите му отново проблясна одобрение и копнеж, но се дръпна, когато се усмихнах подканващо.

— Много специална.

Успях да се измъкна от купона малко по-късно, след като Алек отново ме предупреди да запазя кристалите за себе си. Настоя и да му кажа дали ми е харесало.

— Втората доза ще ти се отрази дори още по-добре — обеща той.

Озовала се най-накрая навън, въздъхнах от облекчение в студения нощен въздух. Докато вървях към колата, пъхнах кристалите в чантата си, все още притеснена от вибрациите им. Бяха свръхестествени — това беше очевидно. Знаех, че трябва да ги занеса на някой, който може да ги идентифицира. Това обаче трябваше да почака още малко — вече беше отминал часът, в който обещах да се обадя на Сет. За щастие не чувствах кристалите, след като ги сложих в чантата. Това поне беше хубаво.