Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Тогава нямам представа. В момента нищо не ми е ясно. Но имам предчувствие, че Кракси е свързан с убийството, което разследвам.
– А пък то според вас е свързано със свещената плащаница, така ли? Около нея също има доста тайнственост. Научихте ли нещо за нея?
– Да, някои неща. Главно от лъжливия уредник. Затова не знам на какво да вярвам.
– Недоверието в непознати рядко вкарва в беда.
– Това някаква италианска мъдрост ли е?
– На баща ми.
– Мъдър старец.
Гория се засмива:
– Не съвсем. Умря на четиридесет от цироза, но е оставил отпечатъка си върху мен, както правят повечето родители.
Ник отново поглежда към равното поле, през което минават. Светлините на града вече не се виждат. Колата се носи по двулентово шосе, навлизащо между нивите.
– Имайки предвид онова, което току-що казахте за Кракси и професионалната му дейност, разумно ли е да го изненадваме така посред нощ?
– Не сме толкова глупави. Прав сте – въпреки че наближава шейсетте, Кракси може да ви пречупи врата и да ви зарови в двора си като куче кокал. Затова няма да сме сами и няма да му дадем тази възможност.
– Радвам се да го чуя.
Пет минути по-късно фиатът отбива от главното шосе и продължава по тесен, виещ се път към селцето Валпиана. Гория изключва фаровете и спира в началото на неравен каменист път от дясната страна.
– Ще спрем тук и ще продължим пеша.
Ник разкопчава колана си, слиза в ситния дъждец и затваря вратата възможно най-тихо.
Докато вървят през гората, италианецът изважда мобилния си телефон и изпраща предварително написан есемес на някого от хората си. След минута телефонът започва да вибрира в ръката му. Гория спира и се обръща към Ник:
– Сега ще набера този номер и човекът, който евентуално ще се обади, ще бъде Кракси.
Ник го поглежда изненадано.
– Един от хората ми е пуснал телефона през един отдушник в къщата на Кракси по-рано тази вечер, докато той беше излязъл. Когато го намери, няма да го докосне. Ще вдигне едва след като се увери, че не е експлозив.
Гория натиска копчето за набиране.
Както очакват, чува се само сигнал от звънене, но никой не вдига.
– Мелодията на звънене е особена – обяснява игриво частният детектив, когато отново набира. – Знаете ли „Розовата пантера“?
– Разбира се. Хенри Манчини – той е италиански композитор, затова ли го избрахте?
– Не. – Отново никой не вдига и Гория набира за трети път. – Не е италианец. Манчини е американец. Обаче семейството му е от Абруцо, като моето. – Изведнъж дръпва телефона от ухото си и го подава на Ник. – Той е.
Ник хваща апарата.
– Господин Кракси, моля ви, не затваряйте, аз съм...
Връзката прекъсва.
– Затвори.
– Пробвайте пак. Натиснете копчето за повторно набиране.
Ник опитва пак и чува, че от другата страна някой вдига.
Той започва да говори бързо, за да каже възможно най-много неща, които биха накарали Кракси да го изслуша.
– Господин Кракси, казвам се Ник Каракандес от полицията в Лос Анджелис и трябва да говоря с вас.
Този път не му затварят. Той чува, че връзката още е отворена – зловеща тишина, прекъсвана от леко пращене.
– Имам нужда от помощта ви. Трябва да говоря с вас за Тамара Джейкъбс и отношенията ви с нея.
Никой не отговаря. Ник продължава:
– Моля ви. Знам, че сте там. Знам, че ме чувате. Идвам чак от Лос Анджелис, за да говоря с вас. Искам да ви задам няколко въпроса.
Все още нищо.
– Господин Кракси, signore, ще ме приемете ли? Можем ли да се видим някъде?
От телефона се чува само пращене.
Ник поглежда разтревожено Гория:
– Не съм сигурен, че е там.
– Не затваряйте. Ще стигнем след няколко минути. Ще видите къщата му и моите хора.
Ник продължава да говори, докато се примъкват през гората, слизайки по хлъзгав склон от мека, мокра почва и гнили листа. Между дърветата се появяват светли жълти правоъгълници. Прозорци. Гория взема от колана си стандартно военно уоки-токи – от онези, които кодират сигнала и позволяват да говориш с хора в радиус до седем километра.
Частният детектив прошепва нещо на италиански. Повтаря същите думи и изчаква малко. Постепенно изражението му се променя.
– Нещо не е наред – казва след няколко секунди. – Случило се е нещо.
83
ЛОС АНДЖЕЛИС
Тайлър Картър или е гений, или абсолютен задник. В отдел „Убийства“ няма общо мнение по въпроса. Най-високият процент на разкриваемост, постигнат от един детектив в щата, означава, че можеш спокойно да заложиш парите си, че до няколко години този детектив ще бъде повишен в капитан. Трийсет и три годишният мъж обаче е арогантен и самовлюбен, не уважава нищо и никого и често докарва хората си до пълно изтощение.