По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Добре. Зная, че вината не е твоя. Аз трябваше да се отдръпна навреме. Бях длъжен. Но дявол да го вземе, Ема, аз съм мъж, а тази твоя уста…
— Вече достатъчно се наслушах каква командаджийка съм. Ако лидерските ми умения заплашват мъжкото ти его, ще трябва просто да се примириш.
Кени явно се смути.
— Не говорех за лидерските ти умения; говорех за твоята… Няма значение. Работата е там, че ако знаех, че съм толкова неустоим за теб, щяхме да се усамотим някъде.
Той наистина беше неустоим за нея, но нищо добро нямаше да излезе от това.
— Това няма нищо общо с твоята неустоимост. Просто ти си ми подръка. Мъжът, който Бедингтън е наел, ме наблюдаваше, и аз трябваше да направя нещо скандално.
— Наистина ли някой те следи?
— Казах ти, че ще стане така. Снощи се появи в „Роустабаут”.
— Как изглежда?
— Едър мъж, с кръгла глава и оредяваща сламеноруса коса. Може би кара тъмнозелен таурус. Познаваш ли го?
Той я стрелна изпитателно с поглед.
— Може би.
— Кени, разполагам само с десет дни, преди да се върна в Англия.
— Този факт ми е добре известен. – Светлината от фаровете на приближаваща кола пробяга по лицето му. – Значи, си ме използвала?
— По необходимост – процеди сковано тя. – Ти беше единственият мъж наоколо – додаде, за да защити гордостта си.
Кени отново я изгледа изпитателно и ръката му се плъзна по волана.
— Да не си посмяла да извъртиш подобен номер на Декстър или Тед Бодин, чуваш ли ме? Говоря сериозно, Ема. Тези мъже са забранени за теб. Всички мъже са ти забранени.
— Историята на моя живот – промърмори горчиво младата жена.
— И какво означава това?
— Нищо. – Беше готова да си отхапе езика и побърза да смени темата. – Тази вечер за мен бе удоволствие да наблюдавам Питър. За него не съществуваше никой друг, освен теб.
— С изключение на майка му, когато огладнее и дойде времето да го накърми. – Кени намали скоростта, когато приближиха отбивката за ранчото. – Искам да знаеш, че оценявам това, което каза на Шелби тази вечер, както и факта, че намери общ език с всички. Затова реших да ти простя за случилото се този следобед.
— Ура – промърмори тя сухо.
Той зави по алеята за коли, сетне се извърна към нея.
— Сега на труднодостъпна ли ще се правиш?
— Може би.
— Признавам, че малко прекалих. Когато ме удари, трябваше да взема под внимание вродения ти стремеж да вършиш добрини. Ти просто оскърби чувствата ми, това е всичко.
— Отлично те разбирам – рече тя многозначително?
Кени вкара колата в гаража, пристроен към едната страна на къщата.
— Ако намекваш, че аз съм наранил чувствата ти, забрави. И двамата знаем, че това е невъзможно, защото на теб изобщо не ти пука дали аз имам добро мнение за теб.
— Вярно е – съгласи се тя, само за да го подразни.
Но номерът й не мина, защото той се ухили и посегна към найлоновата торба в скута й.
— Аз ще я внеса вътре.
— Не, аз… – Но Кени вече я бе грабнал и тя забързано го последва в кухнята.
Лампата, която Патрик бе оставил включена, хвърляше мека светлина върху мебелите в къта за хранене, както и върху разноцветните картини по стените, но Ема бе твърде напрегната от мисълта как да си вземе обратно торбата, за да обръща внимание на обзавеждането. Докато Кени вървеше към масата, тя с ужас видя, че дръжките, които бе завързала, някак си са се развързали.
Кени хвърли небрежно торбата върху масата и тя се килна настрани, изсипвайки съдържанието си.
— Виж ти, какво имаме тук?
Ема се спусна напред, но той вече разглеждаше първия предмет.
— Крем против хемороиди? Не исках да узнавам чак толкова интимни подробности за вас, лейди Ема.
— Това не е… Всъщност аз нямам… Върни ми го!
Без да й обръща внимание, той зарови ръка в торбата и извади книгата с меки корици.
— „Отговор на прозак”* . Като я прочетеш, разкажи ми какво пише.
[* Книга на американския психиатър д-р Питър Брегин за масово употребявания антидепресант прозак. – Б. пр.]
— Не! – Тя се метна към него, когато ръката му стисна пластмасовото шише. – Дай ми го…
Кени го дръпна, така че тя да не може да го стигне, и внимателно прочете етикета.
— Леле, кой би си помислил, че член на британската аристокрация е завъдил въшки?
— Сезонно заболяване – едва успя да промълви тя.
Той отмести цигарите, таблоида, теста за ранна бременност и взе няколко разноцветни кутийки.
— „Екстаз за шейха”, „Троянски ръбести”, „Рамзес Екстра”, „Ултратьнки първокласни”*. Вече зная от кого да поискам, ако моите свършат. – Побутна настрани пакета с въжето за простор. – За това дори няма да питам.