![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Ярл ли е? — попита брат Гардион.
— Да! Той е — потвърди възторжено брат Лето.
Илас пресметна скоростта на Ярл и разстоянието, което все още го отделяше от командерията. Като се обърна към залеза, разбра, че времето ще му стигне.
Дори съвсем щеше да му стигне.
— Ще дойде ли навреме? — попита един от новите коняри.
Никой не му отговори, но всички споделяха един и същ страх.
— Бавен е — каза брат Тален. — Необичайно бавен.
Смутен, старият Гардион присви очи. Той беше на шейсет и две години и това го правеше старши на общността, а очите му вече не бяха така добри, както преди.
— Може би конят му е изтощен — предположи той.
— Не — каза Илас. — Не е това. Гледайте…
Ярл не яздеше сам. Той притискаше някого на седлото пред себе си и държеше юздите с една ръка, а конят препускаше с всички сили.
— Какво става? — попита командор Едрас.
Направиха му път да стигне до бойниците.
Плешив и с правилно оформена брада, той беше едва на трийсетина години, но вече беше опитен в командването и в битките. Един поглед му беше достатъчен, за да прецени положението.
— Кой е? — попита той, като посочи с брадичка към конника, който се приближаваше.
— Брат Ярл — каза Илас.
— Ще успее ли?
— Не зная.
— Братко Реал — извика Едрас силно. — Искам да се качите на камбанарията на параклиса. Наблюдавайте здрачаването и ударете веднъж камбаната точно преди последния слънчев лъч да изчезне зад хоризонта.
— Разбрано!
— Братко Тален?
— Тук!
— Вземете трима братя и идете да затворите вратите наполовина. Оставете само толкова, колкото да може да мине конник. После бъдете готови да бутнете вратите по сигнала на брат Реал.
— На вашите заповеди.
След това, като се наведе към Гардион, командорът му каза тихо:
— Уверете се, че всичко е готово в лечебницата, моля ви.
Брат Гардион тръгна.
Илас беше чул последната заповед, дадена от Едрас. Двамата мъже се спогледаха загрижено и командорът се почувства длъжен да добави:
— Никога не се знае.
Илас кимна.
Макар че перспективата Ярл или човекът, когото водеше, да бъдат ранени, не беше най-тревожната.
— Ето я Тъмнината — зловещо каза един от братята.
Ярл идваше в галоп от североизток по стария имелорски път, който минаваше през гората. От тази страна на небето вече беше тъмно и Тъмнината излизаше сред дърветата. Тя можеше да приема различни форми. Имаше ветрове, камъни, дъждове и блата на Тъмнината. Тук Тъмнината беше гъста и тъмна мъгла, осеяна с пурпурни вени, които слабо просветваха. Изглеждаше като жива, сякаш привлечена от пътя, който покриваше след монаха рицар.
Нямаше нужда Ярл да се обръща назад, за да разбере, че е преследван от нощта и Тъмнината. Отначало се беше надявал, че свещените стълбове, които братята бяха забили от двете страни на стария път, ще са достатъчни, за да държат Тъмнината настрана. Обикновено беше така около командерията. Но тази нощ не беше като другите и Тъмнината, която обичайно се ограничаваше до дълбините на горите, изглеждаше толкова мощна, колкото беше по времето на Мрака, преди светът отново да стане плодотворен. Въпреки глифовете, които ги красяха, тя поглъщаше белите стълбове покрай пътя със същата лекота, с която беше преминала другите, забити там, където започваше гората, сякаш това бяха обикновени дървени стълбове.
Оглушал от чаткането на копитата на жребеца, Ярл притискаше Леня към себе си с едната си ръка. Тя беше неподвижна и главата ѝ се поклащаше в ритъма на препускането. Той се надяваше тя да е само в безсъзнание. Можеше ли раната на главата ѝ да е по-сериозна, отколкото му се бе сторило? Може би. Но сега не беше моментът да се притеснява за това. Мислеше, че ще може да се върне навреме и не се съмняваше, че братята му щяха да чакат по последния миг, преди да затворят вратите на командерията. Но въпреки всичко не беше сигурен, че конят му няма да бъде обзет от внезапна слабост или да падне. И най-вече трябваше да внимава за Тъмнината, която напредваше, а конят му видимо се уморяваше. Чувстваше присъствието ѝ — жадно и ледено — в гърба си, сякаш беше вълна, която се разбива, готова да го погълне.
Петстотин метра.
Оставаха му само петстотин метра, но нощта почти се беше спуснала и Тъмнината приближаваше.
В командерията всички бяха готови.
— Наблюдавайте внимателно, братко Реал! — нареди командор Едрас откъм обходния път. — Дайте време на брат Ярл до последния слънчев лъч. Но не чакайте и секунда повече, преди да дадете сигнала! Иначе ще обречете всички ни!