Върховното кралство [Наследникът]

Когато стигна до обходния път над вратата на командерията, повечето от братята рицари вече бяха застанали на стената. Освен дългата ризница от стоманени халки, която носеха от сутрин до вечер, те бяха сложили и шлемовете си с кръстообразен процеп за очите и бяха грабнали големите щитове с изображението на Ейрал. Всички бяха еднакво решителни, чираците, облечени в подплатени ризници, довършваха зареждането на арбалетите, които — подредени в една линия — чакаха само да бъдат сложени на рамо.

Командорът се приближи до бойниците и уверено рече:

— Аз съм командор Едрас.

Отвън имаше двайсетина конници, мръсни и окъсани, яхнали изтощени коне. Носеха най-различни ризници от дебела кожа. Шлемове и качулки съвършено скриваха лицата им в тъмнината, но на командора му се стори, че въпреки това може да различи твърдия, жесток блясък в погледите им. Кои бяха те? Разбойници или войници? Наемници? Дезертьори?

От групата се отдели конник в яркочервено наметало.

Едрас беше доблестен и благочестив мъж. И въпреки това трябваше да сдържи потреперването си, когато разпозна извивките, красящи шлема, и черната стоманена ризница на конника. Изискани, елегантни, те бяха в същото ярко червено като плаща, който покриваше раменете му, и не оставяха никакво съмнение относно този, който ги носеше.

Това беше свещеник на Елвантир — Драконът на Тъмнината.

— Искаме момичето — заяви той с глас, който шлемът променяше и правеше още по-ужа̀сен.

Командорът не отговори.

Наоколо Тъмнината беше навред, докъдето поглед стига. Командерията беше обгърната отвсякъде, но това не беше попречило на свещеника и неговия отряд да дойдат до нея. По копитата на коня му висяха парцали от черна мъгла, а покривалото му беше толкова бледо, че изглеждаше призрачно на светлината на Голямата мъглявина.

— Тя е сред тези стени — продължи свещеникът. — Отворете вратите си.

— Вратите ни ще останат затворени — каза спокойно Едрас.

По гърба му се стичаше ледена пот. Но ако свещеникът на Елвантир черпеше от Тъмнината страховитите си сили, това означаваше също така, че има причини да се бои от магията на Ейрал. Против действията на Тъмнината свещените глифове на Белия дракон пазеха малката командерия по-добре от каменните ѝ стени.

Поне до известно време.

Скрит зад шлема си, свещеникът известно време гледа внимателно Едрас. После бавно обиколи с поглед бойниците, сякаш преценяваше защитните сили на командерията.