Прагът на вечността [bg]

Минаха бързо по мокрия тротоар и влязоха вътре. Почакаха петнадесет минути пред кабинета на Кинг, после ги повикаха.

Мартин Лутър Кинг беше хубав мъж на тридесет и три години, с мустаци и преждевременно оредяла черна коса. Беше нисък, според Джордж — около метър и седемдесет, и малко закръглен. Носеше отлично изгладен тъмносив костюм с бяла риза и тясна черна сатенена вратовръзка. В джобчето на сакото му имаше бяла копринена кърпичка. Носеше големи копчета за ръкавели. Джордж долови намек за одеколон. Създаваше впечатлението на човек, който много държи на достойнството си. Джордж му симпатизираше: и той се чувстваше така.

Кинг се здрависа с него и каза:

— Последния път, когато се срещнахме, Вие участвахте в Похода на свободата и пътувахте за Анистън. Как е ръката?

— Напълно излекувана, благодаря. Отказах се от състезанията по борба, но и без това бях готов да го направя. Сега съм треньор на един гимназиален отбор в „Айви сити“.

„Айви сити“ беше негърски квартал във Вашингтон.

— Добре правите — отвърна Кинг. — Да учите негърските момчета да използват силата си в един дисциплиниран спорт, с правила. Моля, седнете — той махна по посока на един стол и се настани зад бюрото си. — Кажете, защо главният прокурор Ви изпраща да говорите с мен.

В гласа му се долавяше намек за наранена гордост. Навярно Кинг мислеше, че Боби е трябвало да дойде лично. Джордж си спомни, че прякорът му в движението за граждански права е Лорда.

Джордж сбито очерта проблема със Стенли Левинсън и не спести нищо, освен искането за подслушване.

— Боби ме прати да настоявам пред Вас възможно най-убедително да прекъснете всички връзки с господин Левинсън — заключи той. — Това е единственият начин да се избавите от обвинението, че сте помагач на комунистите — обвинение, което може да нанесе неизразима вреда на движението, в което Вие и аз вярваме.

Когато свърши, Кинг каза:

— Стенли Левинсън не е комунист.

Джордж отвори уста да зададе въпрос.

Кинг вдигна длан и го смълча: не беше човек, който търпи прекъсване.

— Стенли никога не е членувал в Комунистическата партия. Комунизмът е безбожен и аз като следовник на Господа Иисуса Христа щях да намеря за невъзможно да съм близък приятел с един атеист. Но… — и той се приведе над бюрото — това не е цялата истина.

Помълча малко, ала Джордж знаеше, че не бива да говори.

— Нека Ви кажа цялата истина за Стенли Левинсън — продължи най-сетне Кинг и Джордж реши, че му предстои да чуе проповед. — Стенли го бива да прави пари. И това го кара да се срамува. Чувства, че би трябвало животът му да минава в помощ за ближните. И тъй, като младеж, той бил… очарован. Да, това е думата. Бил очарован от идеалите на комунизма. Макар никога да не станал член, използвал забележителните си дарби да подпомага Комунистическата партия на САЩ. Скоро видял колко греши, скъсал връзката и отдал подкрепата си на каузата на свободата и равенството на негрите. И така той стана мой приятел.