Ерек и Енида [bg]
- Автор: де Труа Кристьен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Сугарев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Ерек и Енида [bg]». Краткое содержание книги:
„Ерек и Енида“ (1170) е първата достигнала до нас творба на Кретиен дьо Троа, смятан за основоположник на рицарския артуровски роман. Това е история за трудната, но възможна хармония между любовта, брака и рицарското приключение. За пръв път тези три сфери на човешкия опит биват обвързани в обща фабула. При нейните герои чувствата, етиката, животът в обществото и политиката съжителстват по образцов начин. В продължение на следващите три века авторите на рицарски романи ще изпитват силното влияние на Кретиен дьо Троа и на тази негова творба. Тя задава параметрите на един нов жанр — романа — и очертава моралните измерения на рицарството. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
и води се без колебание [6775]
по всяко тяхно предсказание.
Пророчеството и съветите,
които чува от планетите
за миналото и за бъдното,
най-точно винаги се сбъдват те [6780]
и ни веднъж не се е случило
лъжлив съвет да е получила.
Била прекрасната картина
с везмо от злато и коприна
и върху дрехата блестяла. [6785]
Отвътре тя била изцяло
от кожа на барбиолет —
индийски звяр, прочут навред
със млечнобялата глава
и с ален гръб; освен това [6790]
бил с чер като черница врат,
с опашка в син наситен цвят
и сив корем, цял на петна;
използва звярът за храна
канела или карамфил140. [6795]
И с плащ Артур Ерек дарил.
Изящен и красив бил плащът,
гарниран със яка блестяща —
два кварца розово лъчисти
и два прекрасни аметиста [6800]
на краищата й стояли.
Все още в дворцовата зала
не се явявала Енида.
Артур това не бил предвидил
и пратил сир Говен припряно [6805]
във залата да я покани
с кралицата. Говен веднага
се устремил, след него бягал
Кадовалан, след тях търчали
на Галвоа самият крал и [6810]
Идер (синът на Нут), Гиврет…
Стотици рицари напред
поели дамите да срещнат
(отбили биха те успешно
голямо враже нападение). [6815]
А Гениевра с такт, с умение
Енида нагласила вече.
Към най-щастливата й вечер
Говен повел я, след това
владетелят на Галвоа [6820]
вървял, той на Ерек бил чичо
и като свой син го обичал.
Щом влязла в дворцовата зала
Енида, мигом станал кралят,
посрещнал я любезен, мил [6825]
и до Ерек я настанил
като най-висше уважение.
Артур на свойто обкръжение
вменил две бляскави корони
да бъдат сложени до трона. [6830]
Щом кралят нещо повелява,
то на мига се изпълнява.
Не се наложило да чака,
донесли ги и върху всяка
блестели четири граната. [6835]
Дори най-дребният луната
би с блясъка си затъмнил —
така искрящ и хубав бил.
И всяка толкова блестяла
в препълнената с хора зала, [6840]
че всички там от възхищение
загубили за кратко зрение.
От пищността им удивен,
Артур бил също заслепен.
Но щом ги взел добрият крал, [6845]
той първата корона дал
на две девици, после втората
на двама рицари сред хората.
Поканил дякони, абати,
архиепископи, прелати [6850]
и сам създал организация
за почващата коронация.
За този ритуал свещен
в двореца в онзи светъл ден
дошло свещеническо братство [6855]
от всяка черква и абатство.
Пред тях епископът на Нант —
достоен мъж за своя сан,
почтен и тачен свят човек —
благословил за крал Ерек, [6860]
а после първата корона
му сложил. Крал Артур от трона
поискал скиптър да доставят.
Бил с много хубава направа
и този кралски атрибут — [6865]
от монолитен изумруд
с големината на юмрук.
Сега ще го опиша тук:
по него фауна и флора —
животни, птици, риби, хора [6870]
от всеки вид, порода, раса
резбар гравирал за украса
с едно безпримерно умение141.
Артур го взел, със възхищение
разгледал го и го предал [6875]
на посветения нов крал.
Така Ерек от този час
получил пълна кралска власт.
Енида, предана и мила,
корона също придобила. [6880]
За меса вече биел звън
и всички тръгнали навън
да идат на богослужение
във църквата. От умиление
към свойта дъщеря Енида [6885]
заплакала Тарсенерида142.
А и баща й Ликонал
от щастие сълзи пролял,
когато гледал дъщеря си.
Пред катедралата монаси [6890]
стояли с кръстове в ръцете,
за да посрещнат там кралете.
Монасите държали още
евангелия, свети мощи,
кадилници, хоругви, свещи, [6895]
църковна утвар, ценни вещи,
събирани от поколения.
Ехтели чудни песнопения.
За месата се насъбрали
невиждан брой крале, васали [6900]
барони, графове, херцози.
На празника религиозен
тъй пълен бил светият храм,
че прост човек не влязъл там
а само видни хора с власт. [6905]
Но и от тях голяма част
почтени дами и дворяни,
все гости скъпи и желани
останали извън вратата.
След службата те пак в палата [6910]
се върнали, за да празнуват
и до насита да пируват.
Слугите се засуетили,
петстотин маси подредили,
застлани със покривки бели. [6915]
Петстотин? Врели-некипели
не искам даже на шега
да ви говоря аз сега.
Не знам, а и не виждам кой
би казал точния им брой. [6920]
Все пак те в пет просторни зали
нагъсто маси насъбрали
и в тясното се затруднявал
човек покрай тях да минава.
На всяка маса там седял [6925]
херцог, граф или даже крал
със сто барона. А хиляда
слуги поднасяли обяда,
хиляда — виното, за хляба
хиляда души още трябвали. [6930]
Било прекрасно угощение.
Аз ястията без съмнение
подробно бих ви изредил,
макар и да не съм там бил,
ала това не е целта ми. [6935]
За пира ще добавя само,
че всеки пил и вкусно ял,
кой колкото си пожелал.
Щом отшумели тържествата,
Артур не задържал в палата [6940]
нито крале, ни люде прости
от многобройните си гости,
а най-сърдечно се простил
със всеки и им подарил
коне, оръжие, доспехи, [6945]
пари или прекрасни дрехи.
Артур, чрез щедрата проява,
показал колко уважава
Ерек — тъй както никой друг.
И моят разказ свършва тук. [6950]
Перейти на страницу: